Замразяване на доходите в държавния сектор, премахване на 13-ата заплата и пенсия, намаляване на социалните разходи, включително парите за болнични и детски надбавки, вдигането на ставката по ДДС от 20 на 25%... това е част от цената, която Унгария ще плати за управлението на социалистическото си правителство. Въпреки няколкото вота на недоверие и мащабни улични протести управлението не пада, защото в парламента го крепят няколко малки партии. Само младият бивш вече премиер социалист Дюрчани, който е и един от най-богатите капиталисти в страната, се съгласи да подаде оставка, а мястото му зае министърът на икономиката Гордон Байнай, който формално не членува в никоя партия. С драстичните мерки се цели да се предотврати издънването на бюджета. Унгария вече получи от МВФ безпрецедентен спасителен пакет от 25 млрд. долара и кандидатства за такъв и от ЕС. А това в крайна сметка са огромни заеми, които унгарските данъкоплатци ще изплащат в продължение на дълги години. "В порочен кръг сме. Колкото повече от икономиката се преразпределя от правителството, толкова се намалява потенциалът за растеж, ниският потенциал понижава доверието, а ниското доверие прави икономиката слаба, докато лихвите стоят високи" - това учебникарско обяснение даде новият премиер на политиката на собственото си правителство, за която опозицията не пропусна да допълни, че е социалистическа.

Така и бившата отличничка, отбелязала бърз растеж след промените и приета в ЕС още пред 2004 г., на свой ред ще учи урока за порочния политически кръг на прехода. В това отношение България има едно от малкото си предимства - че след катастрофалната 1996 г. сама си нахлузи намордника на валутния борд. Но без възможност за подобен политически борд и неговата цена ще е тежка.