Четиринайсет години след зърнената криза и шест години след влизането на делото в съда подсъдимите бивши земеделски министър, заместниците му, вицепремиер в кабинета "Виденов" и бившият директор на "Нефтохим" са оправдани. Което всъщност не изненадва никого и се вписва напълно във все по-ясното замитане на икономически престъпления на прехода, за които цяло поколение вероятно няма и понятие.

Но случаят със социалистическия министър през 1995 г. Чичибаба е симптоматичен и заслужава внимание, защото с него почти се гарантира повторението му и в бъдеще. Първо, самата прокуратура, чиято работа е да обвинява от името на обществените интереси, пледира "невинни". Което може да означава две неща: или тя е напълно безсилна, а оттам и ненужна, или откровено признава един свой основополагащ за прехода порок, от които произтичат всички настоящи (и следващи) провали - че изпълнява поръчки без значение от кого.

Така 14 години след изчезването на житото в складовете и в държавния резерв виновни няма. Защото генералният замисъл е да няма виновни за нищо. Прокуратурата прекрасно знае, че не може да вкара в затвора министъра и премиера, преди да са разкрити злоупотребите с износа на зърно на корумпираните фактори по цялата верига, като се почне от митничарите и се стигне до министерските чиновници. А те няма да бъдат разкрити, защото синджирът може да стигне до министрите и премиера. И така - едно по едно - приключват с присъда "невинни" делата за икономическите престъпления по време на прехода ни към демокрация и пазар - достатъчно е да припомним банковите фалити, за които всички също бяха оправдани.

А че тази тенденция ще бъде пречупена, е доста смела илюзия.