Върховният административен съд отхвърли искането на кмета на София да бъде спряно изпълнението на правителственото решение, с което преди три седмици по закона за кризите бяха иззети правомощията на общината в почистването. Към момента съдът не спря решението, а дали то е законно ще се произнесе по-нататък, но едва ли до изборите, каквото всъщност целеше Станишев.

Още с обявяването на министерското решение то предизвика недоумение, защото "кризата" беше обявена без очевиден повод и с нищо по-различна от обикновено ситуация. По-дълбокият тревожен аспект на този казус обаче е, че на практика елиминира смисъла на местната власт, създавайки прецедент, според който правителството може да обяви всяка общинска дейност без изключение и където и да било в кризисно състояние и на това основание да я изземе от местната власт. Както видяхме на практика - за да я възложи безнаказано на други изпълнители, по свое усмотрение и предпочитания. Понеже по закона за кризите е съвсем законно да не се възлагат поръчки и да не се обявява конкурс.

Отказът да бъде спряно решението за кризата развързва ръцете на правителството да черпи с пълни шепи предизборни активи от собствения си акт, без да си прави труда да посочва аргументи за него. Т.е. не е нужно Станишев да убеждава столичани защо чак сега - два месеца преди изборите - се е сетил за проблемите със столичния боклук. Съдът му осигури необходимата индулгенцията. А това че "кризисното" решение ще струва двойно повече на данъкоплатците, си е техен проблем. И впрочем - най-малкият.