Да режем (разходи) или да не режем? Доста дълго това беше въпросът, който управляващите си задаваха, а финансовият министър Пламен Орешарски ту зовеше за икономии, ту се кълнеше в бюджетните буфери и тезата, че ще са достатъчно силни да издържат спада на приходите.

Сега вече е ясно. Тези буфери имат срок на годност и той изтича с парламентарните избори през юли. След тях поетите ангажименти на това правителство ще трябва да се изпълняват от следващото. Новият кабинет ще се чуди откъде да намери пари за тях при свитите приходи.

През април Орешарски заяви, че приходите намаляват и разходите трябва да се ограничат още извън буфера от 10%. Преди 3 седмици той каза, че това не е спешно и може да се изчака до август или септември. Миналата сряда финансовият министър нарече коментарите на опозицията, бизнеса и медиите по отношение на бюджета интелектуални упражнения. Иронията му остава необяснима, след като ден по-късно той сам направи същите "упражнения" с предложението разходите да бъдат орязани с още 500 млн. лв.

Днес вече има нови въпроси. Дали и тези 500 млн. лв. ще се окажат достатъчни като мярка, след като НАП обяви прогнозата си за около 2 млрд. лв. по-малко приходи в края на годината при "оптимистичен" сценарий. Дали следващото правителство ще може да предотврати твърдото приземяване с отговорно харчене, съпроводено от реформи и оптимизация, или за пръв път от доста години ще видим "виденовски" дефицит в бюджета?

Интелектуалното упражнение съвсем не е приключило. Тъй като правителството по време на целия си мандат отказваше да решава проблемите своевременно, днес задачата е многократно усложнена от ограниченията във времето, ресурсите, компетентността и доверието.