Вече втора година българските предприятия не могат да се включат в задължителната за държавите от ЕС търговия с въглеродни емисии, защото т.нар. отговорни институции са прибегнали до класическата схема с дългото прехвърляне на топката. В резултат потърпевшите губят милиони левове, при това в условията на рецесия и на прага на дефлация, а по информация на агенция "Блумбърг" Европейската комисия се кани да открие нова наказателна процедура срещу страната, което означава, че ще плащаме и глоби.

Нито едното, нито другото обаче е в състояние да стресне двете министерства - на икономиката и на околната среда, чийто национален план за определяне на квотите за въглеродни емисии беше върнат от Брюксел за преработване още през... март. А за капак междуведомствената работна група не само не е свикана за нови дискусии - тя дори не е запозната с конкретните забележки на ЕК...

Кой е по-виновен е трудно да се прецени, доколкото от екоминистерството твърдят, че са изготвили четири варианта, но от икономическото отричат да са получавали някакви предложения. В същото време с вариантите не е запознато и нито едно предприятие, т.е. в най-добрия случай някой нещо прави и решава, без да се допита до пряко заинтересуваните и съответно засегнатите.

Този случай "кучето е заровено" е тъкмо в неговата баналност. Защото като епизод от дълга поредица подобни "емисии" той показва, че където и да бръкнем, все ще разровим нещо, "което ще мирише и горчи като отрова". Както и че сигурната формула навсякъде да се появи тежко зловоние е съчетаването на големи дози от безотговорност, бездействие и бездарие.