До неотдавна Столичната община се скъсваше от закани какви глоби щяла да наложи на японските строители на метрото заради закъснението им с две години по изпълнението на проекта. Като дойде времето за оправяне на конкретните сметки обаче, изведнъж се оказа, че не само не се знае дали има смисъл "да се борим" за неустойката от 4.2 млн. долара, ами се задала била опасност от насрещни искове на строителя, които ще надхвърлят с доста повече заема за строежа от Японската банка за международно сътрудничество. Да помните някога администрацията на София - която и да е тя - да е сключила читав договор, когато става въпрос за много пари? Колкото и да се напрягате, едва ли ще изровите точно такъв спомен. Боклукът, водата, публичните имоти, транспортът - подписаните договори са като наръчник как да се причиняват загуби за данъкоплатците. И сценката винаги е една - първо контрагентите биват плашени със страховите неустойки, после общината си подвива опашката и бърка още по-дълбоко в кесията с обществените пари. Въобще шегобийци.

Така и с метрото - според договора строителят има право на насрещни искове към възложителя заради неуточнени "непредвидени обстоятелства". И те се оказват всякакви. Миналата година беше поскъпването на материалите, тази година няма как да стане заради масовото поевтиняване на всичко - та искът е заради открит

... самолет под парламента отпреди 70 години.

И така може, разбира се. Но на този фон повтарящата се всяка година статистика, че българите са най-недоволните от живота си "европейци", не звучи сериозно. Вероятно и анкетираните са се шегували като общинарите.