Финалът на проточилата се драма с "Опел", европейското подразделение на американския гигант "Дженеръл мотърс", не е повод за ликуване въпреки въздишката на облекчение в Европа. Сделката за продажба на 55% от "Опел" на странния австрийско-канадско-руски консорциум около производителя на авточасти "Магна" прилича по-скоро на пирова победа, в която границата между печеливши и губещи се размива.

Прибързано за победител бе обявена Германия, където "Опел" дава работа на 25 000 души. Планът на "Магна" действително предвижда запазването на повечето от тях, но няма никакви гаранции, че новият собственик ще го стори. В неделя и икономическият министър цу Гутенберг призна, че съкратените в страната ще са повече от обявените 3000 (и над 10000 за цяла Европа). "Успехът" е още по-горчив за канцлера Меркел, която се надява с избора на "по-малкото зло" (запазването на заводите пред алтернативата от фалит) да отбележи точки преди изборите на 27 септември.

Но Берлин трябваше да отпусне внушителната държавна помощ от 4.5 млрд. евро като кредитни гаранции, което несъмнено ще породи проблеми с Европейската комисия. В същото време половината от кредитите ще отидат при руската банка Сбербанк, партньор на "Магна", а надали Брюксел би се радвал в кризисни времена да финансира неособено благонадежден партньор като Москва. Тъкмо руското участие в спасяването на "Опел" е голямото стратегическо предизвикателство. Със сделката руснаците си осигуряват пряк достъп до водещо технологично ноу-хау и никой не може да каже как това ще повлияе върху цялостната европейска автоиндустрия.

Дали няма да станем свидетели на технологичен трансфер към ГАЗ или руснаците ще продължат да развиват марката "Опел"? В крайна сметка европейците бяха наясно за трудната дилема, но това е цената на спасяването на стратегически отрасли в криза. Година след фалита на "Леман брадърс" съдбата на "Опел" даде поучителен пример на какво трябва да са готови правителствата, ако искат да се окичат с лаврите на спасител.