Депутати от ГЕРБ намериха съмишленици сред "Атака", за да поискат закриване на създаденото в самия край на предишния парламент Национално бюро за контрол над специалните разузнавателни средства, т.нар. СРС-та. Когато тройната коалиция си го гласува набързо, едва ли някой е вярвал, че от него ще произтече независим контрол и обективно отношение към действията в тази чувствителна за обществото област, каквато е навлизането в личното пространство на гражданите - подслушване, проследяване на кореспонденция и т.н. В този смисъл закриването на бюрото, което така и не заработи, не е драма дори ако подозиращите, че се прави само заради смяната на хората в него, са прави. Но по-важно все пак е как ще се гарантира в бъдеще независимият контрол, изискван веднъж от Европейската конвенция за правата на човека,  и втори път - от Еврокомисията. Самите намерения функциите на бюрото да се поемат от парламентарна подкомисия вече са проблем, защото контрол върху прилагането на СРС означава контрол и върху съда, който разрешава употребата и унищожаването им. И тъй като законодателната власт не може да се меси в работата на съдебната, това беше причината предишните управляващи да изведат контролния орган от парламента и да му дадат формално независим статут.

Мандатността на членовете му наистина е пречка пред желанието на новите управляващи да ги сменят, а последните доста ще трябва да се потрудят върху аргументите, с които смятат да го направят. Неофициалният засега - че България е парламентарна република и затова парламентът може да прави всичко, по-добре да не става официален. Каквото и да се реши, трябва да е достатъчно убедително, че този път  ще има реален контрол върху СРС-ата, които досега се използваха за всякакви цели, а най-малко за борба с престъпността, ако съдим по резултатите.