По-лоша от несъстоялата се реформа е половинчатата реформа. Това с пълна сила важи за частното съдебно изпълнение, което беше водещ проект на Американската агенция за международно развитие (USAID) при мащабните промени на търговското право в началото на  XXI век. Четири години след конституирането им частните изпълнители продължават да са в по-неизгодна позиция от анахронично останалите да ги конкурират държавни съдия-изпълнители.

Конкуренцията обаче е изцяло нелоялна и това произтича от закона. Така например с промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета тихомълком в края на мандата на предишното управление, е отменено задължението на полицията да им съдейства. В същото време държавните служители се ползват със защитата на МВР.

В резултат на несправедливата промяна полицаите сега подпомагат събирането на дълговете само на едните, а другите са принудени да наемат частни охранители. Доколко това е законно, е друг въпрос, но според председателя на камарата на изпълнителите това е подтик към "мутризация" на гилдията.

Идеята за въвеждането на частното изпълнение беше отпушване и ускоряване на събираемостта, която доскоро беше нищожен процент. В сегашната икономическа дупка, в която България попадна, е абсурдно държавата да затруднява работата на звено, което е доказало ефективността си. Ако идеята е полицаите да не бъдат занимавани с несвойствени дейности, промяната в ГПК би трябвало да важи и за държавните съдия-изпълнители.

Техните незаслужени привилегии все повече дразнят, при положение че ползата от съществуването  на частното изпълнение вече не подлежи на съмнение. Същото не може да се каже за държавното и затова е добре да получим точна информация каква част от вземанията се събират от държавните, колкото до частните изпълнители, за ефекта от тяхната дейност може да се съди от регистъра им. Както и най-накрая да получим отговор на въпроса поради каква причина в България все още има държавни съдия-изпълнители.