Практиката през последните години отчетливо сочи склонността на властта в България да приема решения, водещи до непрозрачност в управлението. Разбира се, най-лесно това може да се прави с разширяване на обсега на държавните тайни и у нас това залитане е ясно изразено.

Ако едно нещо не е скрито като държавна тайна, то ще бъде замаскирано като служебна, а не са редки случаите, когато на българския данъкоплатец му отказват информация за какво отиват парите му под претекста, че въпросът опира до фирмена тайна. Вероятно само Русия може да ни бие по този показател.

Бегъл поглед върху списъка с тайните може да предизвика не нашега въпроса в кое време живеем. И е добра стъпка решението на МВР само да инициира разсекретяването поне на информация за числеността на своите служители. Към момента тя се води секретна, но по силата на членството ни в ЕС неотдавна българските данъкоплатци научиха от европейско изследване, че издържат най-многочислената полиция в Европа, съизмеримо с населението.

Скандалността на информацията се съдържа не в този факт, а в заключението за нейната ефективност, която е в дъното на класацията. Това само по себе си обяснява защо броят на служителите в МВР е засекретен и очевидно тайната няма връзка със сигурността на гражданите.

В този смисъл, ако вътрешното министерство се вслуша в предложенията на независимите експерти за вдигането на още подобни изкуствени завеси върху работата му, ще покаже желание за наистина реална промяна. Защото птичката с броя на полицаите няма да направи очакваната политическа пролет. А най-добре е прогласилото се за алтернатива на досегашните управляващи мнозинство в парламента да направи цялостна ревизия на политиката по засекретяването, превърнала се в основен инструмент за покриване най-вече на скандални решения и действия. По това ще проличи ще бъдат ли изпълнени обещанията за прозрачност и въвеждане на добрите практики в управлението.