За България единственият номиниран природен обект, в конкурса за Седемте нови природни чудеса на света, са Белоградчишките скали в гр. Белоградчик. Те се изправят срещу 261 природни феномена от 222 страни и имат шанс да се превърнат в едно от НОВИТЕ СЕДЕМ ПРИРОДНИ ЧУДЕСА НА СВЕТА.Тази нощ завърши първият етап от гласуването в сайта www.new7wonders. com. За скалите са гласували 6.8 млн. души
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. 
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. 
Крепостните укрепления са строени и доизграждани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837). 
Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. 
Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. 
Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. 
Всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които да обяснят невероятната вкаменена хубост. 
Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. 
В пясъчника и варовика са се образували и над 100 пещери. 
През юрския период върху пясъчниците се наслояват по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. 
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. 