Тодоровден, познат още и като конски Великден, е официалният празник на разложкото село Бачево.
Тодоровден, познат още и като конски Великден, е официалният празник на разложкото село Бачево. 
По традиция жителите на Бачево отпразнуваха Тодоровден с традиционния ритуал за захранване на конете и със селска кушия. 
На площада бе отслужен водосвет, всички коне и ездачи бяха поръсени със светена вода. 
Жени в народни носии захраниха конете с хляб, царевица, сол, захар, както и с чесън - против уроки. 
Освен обичайната надпревара за майсторска езда и за проверка на бързината и на силата на конете тази година бе въведена още една състезателна дисциплина - за майсторско управление на каруци. На победителите бяха раздадени купи, както и награден фонд от 2400 лева. 
През последните години в селото са създадени четири конни бази. 
В Бачево в момента жителите са около 1800, от които около 60 души носят името Тодор, а конете са над 120, което означава, че почти във всеки дом има кон. 
Според фолклорния календар втората седмица на Великденския пост е една от най-опасните през годината, особено за жените. Нарича се Тудоришка неделя или Тудорица. 
Понеделникът поставя началото на тридневен пълен пост за вярващите. През цялата седмица не се пере, нито се мие. 
Поверието гласи, че през тази седмица нощем Свети Тодор язди бял кон. 
Светецът е представен като кара-кон или вкара-кончен (мъртъв конник, вампир). Това е само едно от множеството съчетания на стари вярвания с ортодоксалния канон. 
Християнството в България се е приспособило към стародавните практики, като е наложило върху тях патронажа на някой християнски светец. 
Характерен пример за това е именно Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на Св. Тодор. 
Почитането на Св. Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие. То обединява култа към двамата светци-войни – Тодор Стратилат и Тодор Тирон. 
В иконографията Свети Тодор е змееубиец на бял кон. 
