На един от входовете към България, летище Сарафово, влизащите в страната и случайните минувачи стават свидетели на интересна гледка. Замислен като музей на открито, задният двор на летището днес е превърнат в последен пристан за дузина знакови самолети от близкото минало. Ту-154, Ан-12, Ан-24, МиГ-21 са превърнати в катерушки за малки и големи, а българската авиация е на път да изгуби безвъзвратно поредна част от своето историческо наследство.
Напук на всички, които тези дни говорят, пишат и мислят само за избори, в слънчевия уикенд на изминалата седмица аз си направих кратка "разходка" до Бургас. В единия край на летището, разположено в кв. Сарафово по пътя за Слънчев бряг, една любопитна гледка посреща туристите и им напомня в коя държава се намират. 
Обявен като бъдещ Музей на българската авиация, задният двор на летището на практика представлява последен пристан за дузина пенсионирани представители на гражданската и военната авиация. 
Сред тях са величественият гигант Ту-154 и остарелите Ан-12 и Ан-24. 
В двора се влиза безпроблемно, никой не иска вход, невръстни и пораснали любопитковци се катерят по експонатите... 
Сред чакъла са намерили последния си дом и няколко бойни изтребителя като МиГ-21, L29, МиГ-15. 
Ветераните са с излющена боя, напукано остъкление, а неизвестни "артисти" са оставили графити с маркери по крилете. 
Легендарната "Спарка" представлява само опаковка. Двигателят е изваден и посетителите могат да надничат любопитно във вътрешността на самолета по цялото му протежение. 
Ръждата е разяла корпусите дори на големите "птици" като Ан-12. 
Ан-24 е с отворена врата и спусната стълбичка – нещо като катерушка за малки и големи. 
В салона на Ан-24 мирише на нечистотии и се въргалят боклуци. Пилотската кабина пък е любимото място на децата. Може би е добра идея този самолет да бъде отворен експонат, но не и в неохраняемия си вид сега. 
Ветеранът хеликоптер Ми-2 е с опустошено приборно табло, счупени прозрачни части, изтърбушени седалки. 
Ан-2 също е отворен и в окаяно състояние. 
Най-тъжното е, че всичко това стои на един от входовете на страната, която иначе се гордее със своето славно минало и богато историческо наследство. Как обаче го стопанисва е съвсем друг въпрос. Подобно, че и по-тежко, е положението в Музея на авиацията в Крумово, както и в двора на НВИМ в София, където гният безценни експонати. За любителите на авиацията остава огорчението от бездействието на институциите и заличаването на едни от най-интересните страници от българската история. 