Килиманджаро е вулканична планина. Тя се намира на Голямата африканска пукнатина, която в миналото е била силно сеизмична област. Повечето й върхове са угаснали вулкани, затова са плоски.
5895. Тази цифра никога не ще забравя, както 2925 (Мусала), 2917 (Олимп) и други дребни върхове, които съм изкачвала, за да разнообразя иначе скучния си живот. Ухуру е най-високото ми постижение засега. Това е най-високият връх в планината Килиманджаро в Танзания (Африка), но той е толкова масово посещаван, че пътеките дотам са добре отъпкани. Приключенското тук се изчерпва с да търпиш пулсиращата болка в главата в последните дни (заради налягането), за която аналгетици не помагат.
Килиманджаро е вулканична планина. Тя е на Голямата африканска пукнатина, която в миналото е била силно сеизмична област. Повечето й върхове са угаснали вулкани, затова са плоски.
Природата на Килиманджаро е уникална, защото е разнообразна като климат. В подножието на планината е екваториален и там растат гъсти дъждовни гори. 
Поглед нагоре. Съвършено са подредени короните на дърветата в борбата за пряка слънчева светлина. като брюкселска дантела са нежно накъдрени. 
Вали всеки ден поне по веднъж кратък, но проливен екваториален дъжд, като душ се лее. 
Тук съм мокра до кости, овардих суха само камерата от проливния дъжд, който трае няколко минути, но тече като из ведро. 
Гледката отгоре към екваториалните гори. 
Катери се леко в началото. 
Килиманджаро се намира в североизточната част на Танзания, близо до границата с Кения. Планината е в рамките на резервата "Килиманджаро" и се издига като обособен масив над околната савана, надвишавайки нейното ниво с близо 6 хиляди метра, което я прави най-високата изолирана планина в света. 
Не е възможно самоинициативно да изкачиш планината, не те пускат танзанийските власти. Необходимо е да се включиш в държавния им бизнес с организираните изкачвания на върха. Което от една страна е хубаво, защото бедната държава печели от туризма, местните, ангажирани с работата като шерпи (носачи на багажа) - също, а ти си хем спокоен, хем лек (носех единствено фотокамерата си). 
Понякога си в облака. Ние бяхме двама души, придружени от осем шерпи. Те носеха палатките ни (за спане и другата - един вид трапезария), всичката храна, вода и багаж. 
Добро утро, Ухуру! Скоро сме при теб. Шест дни трае изкачването от близо 6 хиляди метра. Не че не може да се вземе и за два дни, но са важни спирките с преспивания, за да се изравни налягането. 
Отдалече. 
Килиманджаро е на 340 км южно от Екватора, изходната точка към него е близкият град Моши, на юг от планината. 
На 4005 метра надморска височина. 
Отново поглед надолу. 
По-нагоре горите оредяват и отстъпват място на по-ниски храсти, кактуси и треви. Тук вече властва планинската природна област. 
Температурите се понижават значително, като в най-високите части на планината са минусови (около минус 20 на върха). 
За мащаб. 
Там е покрито със сняг и древни ледници, а растения изобщо не се срещат. 
Студ. Да си измиеш зъбите е предизвикателство и глезотия. 
В по-голямата палатка закуската е сервирана. 
Тоалетна, едва ли не. 
Последен бивак, преди голямото нощно изкачване. Умираш от студ. 
На върха. Не си помня името, от умора и студ. 
Изглед отгоре. Вече тръгваме да слизаме, което трае два дни. Ако тичаш надолу по пясъчните сипеи, започва да боли лявото коляно и на втория ден куцаш. 
За местното население планината е свещена, те вярват, че там живеят боговете. Масаите вярват в бога на дъжда Нгаи и макар до значителна степен допуснали цивилизацията, се пазят от близък допир с нея. 
Основно хората, които живеят около Килиманджаро, се препитават от туризъм. Те отглеждат говеда и кози, производители са на кафе, банани и памук. 