На 17 юни тази година официално бяха открити реставрираните "Царски зали" във военната академия "Г.С. Раковски". Връщането на оригиналния им облик е дело на екип от десет души, ръководен от реставратора Климент Атанасов.
На 17 юни тази година официално бяха открити реставрираните "Царски зали" във военната академия "Г.С. Раковски". Връщането на оригиналния им облик е дело на екип от десет души, ръководен от реставратора Климент Атанасов. Пред в. "Българска армия" Атанасов обяснява, че позлатата я направена с имитация на злато, защото иначе реставрацията е щяла да излезе много скъпо. По думите му през цялото време работата е била трудна, защото обновлението е трябвало да се извърши за кратко време – едва месец и половина. 
Екипът на Атанасов, който има 30-годишен опит като реставратор, включва хора от цяла България, но преобладават помощник-реставраторите от София. Работите започвали сутрин в 06-07 ч. и приключвали вечер до 19-20 ч. 
Уникалното на Царските зали е, че са правени от художник и архитект, и ансамбълът е общ, обяснява реставраторът пред вестник "Българска армия". По думите му, като се започне от цокъла, дървенията, вратите, пластичната украса на стените, полилеите, та се стигне до камините – всичко е създадено с единен замисъл, с един и същи вид орнаменти. 
Изключително много е мислено и се е получила типична представителна зала за Европа от края на 19-и век, допълва Атанасов. Според него подобни помещения в днешна България вече почти няма. За мен това са най-красивите и най-представителни зали в цяла София, които възстановихме автентично, казва художникът-реставратор. 
Залите са изградени заедно със самата сграда на училището, чийто строеж завършва през 1892 г., каза историкът полковник от резерва доц. Станчо Станчев при откриването на залите. Постройката, която отвън е с вид на средновековна крепост, е проектирана от чешкия архитект Антонин Колар. По онова време той е главен архитект на София. 
"Царските зали" са имали протоколно-церемониален характер. В тях са отсядали царете Фердинанд и Борис III при посещенията си във Военното училище. 
Едната от залите се е използвала от царя като работен кабинет, втората като библиотека, а в централната са били посрещани чужди гости, правели са се приеми, били са награждавани висши военнослужещи. 
В "царските зали" са се състояли церемониите по произвеждане в офицерски чин, провеждали са се и официални балове и приеми по случай значими събития, свързани с Българската армия. 
През годините "Царските зали" са променяли своя облик, функции, като величественото излъчване на позлатената украса по стените е заличена. Сегашният интериор на залите е оформен през 1924 г. При царуването на Борис Трети, от 1925 г. залите се отварят два пъти годишно за зимния бал и при производството на младите подпоручици. 
Комплексът "Царски зали", се състои от три помещения. Централната зала е с може би най-пищна украса, с множество позлатени фрагменти. В залата са били посрещани гостите на зимния бал, организиран от военното училище. След всяко производство на випуските по традиция цар Борис Трети е приемал всеки един от випускниците за разговор от няколко минути. Царят стриктно се е подготвял за тези диалози, проучвайки родословното дърво на новопроизведения офицер, разказа пред Би Ти Ви историкът доц Станчо Станчев. В разговорите монархът наблягал на подвизите, които са проявявали предците на випускника. Така монархът допълнително е мотивирал военнослужещите. Традиция е било отличникът на випуска да бъде награждаван с поименна сабя, а завършилите с отличен успех – с пистолет "Парабелум". 
Другата зала е кръстена "Фердинанд", наричана още "Залата на фараоните", заради орнаментите, изобразяващи глави на фараони, а изградена да се демонстрира царската власт и величие. Оформянето на залата е заимствано от замъка Белведере във Виена. В тази зала Борис се е усамотявал и е вземал важни държавни решения. 
Другата зала е наречена "Надежда" - по името на първородната дъщеря на Фердинанд. Тя е превърната в библиотека и тук са се съхранявали над 10 хил. тома литература, която лично авторите са подарявали на царското семейство. След Втората световна война, когато се преустановяват функциите на тези зали, библиотеката е разпръсната, а книгите – насочени към различни институции. Военните томове остават в Академията. 
В залата с библиотеката, сега може да се види пирамидата за оръжия. Пирамидата е с уникална изработка и дърворезба. В средата са били портретите на царската фамилия, горе се е намирал гербът, а отпред са били поставени пушките, но какво се е случило с оръжейната сбирка не е известно. Залата с библиотеката е забележителна и със стогодишния паркет с изобразени кръстове за храброст. Любопитно е, че вратите и гипсовите орнаменти са били замазани с блажна боя в средата на 60-те години при снимките на кинопродукция, защото е блестяло на камерите. Разликата с останалата част от интериора е видима. 
Възстановяването на залите е дългогодишна мечта на преподавателите и служителите на Академията и на много бивши началници на академията. 
Царските зали са историческа реликва, запазила духа на поколения достойни български военачалници, и призова да пазим техните завети и традиции, каза при откриването началникът на Военната академия контраадмирал Митко Петев. 
Царските салони се използват активно днес. Там се раздават дипломите на завършващите, посрещат се чужди делегации. Заради акустиката могат да се ползват за камерни концерти. 
Освен царските зали една от забележителностите на военната академия е часовникът, който се намира над тях. Това е най-старият часовников механизъм в академията, изработен от специална сплав, която не се изхабява. Часовникът е австрийски и се навива веднъж на денонощие със специален механизъм, подобен на манивела. Той отмерва времето с абсолютна точност вече 103 години. 
Паркът около военната академия също е сред нейните забележителности. Той отворен за посещение от граждани вече пет години. 