Испанският журналист и фотограф Хосе Антонио Санчес Мансано прекарва над една година, посещавайки района на Женския пазар и местата, където се събират мигрантите от Близкия изток, за да може да разкаже техните истории в своята хроника: "Европа – хостелът на разбитите мечти" .
Испанският журналист и фотограф Хосе Антонио Санчес Манзано прекарва над една година, посещавайки района на Женския пазар (станал популярен като Малкия Бейрут) и местата, където се събират мигрантите от Близкия изток, за да може да разкаже техните истории в своята хроника: "Европа – хостелът на разбитите мечти". "Дневник" публикува част от историята и кадрите. Кои са тези хора, за които чуваме само от новините за масовите арести на МВР и ДАНС? Защо са тук и какво правят по цял ден по улиците на Женския пазар и зад стените на десетките хостели, пълни с хора като тях? Какво означава животът в нелегалност? На снимката: Млади афганистанци обикалят района на Женския пазар в търсене на хостел, в който да преспят. 
На улица "Цар Симеон" мигрантите, основно от Афганистан и арабските страни, се срещат пред хостелите и интернет кафетата. 
Полицаи патрулират в района на Лъвов мост, правейки проверки за документи на мигрантите. 
Азис влиза в хостела, в който е отседнал. Той винаги следи дали наоколо няма полиция, която може да го откара обратно в Бусманци. 
Много от тези младежи, основно от Афганистан, чакат подходящия момент, в който да напуснат България нелегално, прекосявайки границата със Сърбия. 
Афганистанците мечтаят да достигнат до западноевропейските страни, докато се крият от полицията в мизерните хостели. 
Хамид живее в окаяни условия в мазето на хостел "Европа" заедно с още петима мъже. Всяко вечерно излизане, за да говори със семейството му, означава риск да бъде арестуван и изпратен в център от затворен тип. 
Халед работи по 10 часа дневно, за да изкара 20 лева. Надницата му позволява да плати своя дял от стаята, която дели с още няколко мъже, да си купи цигари и нещо за ядене. 
Афганистанци показват зелените си карти, които доказват статута им на търсещи закрила в България. 
До 7 човека си делят по няколко матрака в стаите на хостела, докато чакат да срещнат подходящия каналджия, който ще ги вкара успешно в Сърбия. 
Условията на живот в хостел "Европа" са крайно мизерни. Никой не събира боклука, носи се отвратителна миризма, мебелите са стари, покрити с мазни перна, а общите помещения са пълни със стърчащи кабели и изпочупени уреди и мебели. Обитателите на хостела обаче го предпочитат пред затворените центрове на дирекция "Миграция" на МВР. 
Басем е прекарал 15 месеца затворен. Сега живее в хостела, прибира се късно вечер, моли се и размишлява как да излезе от безизходицата, в която се намира. Описва центъра за административно задържане в Бусманци като истински затвор, от който няма как да си тръгнеш. 
Много от тези млади хора мечтаят да се върнат у дома, но не могат да го направят. 
Нощем мигрантите излизат в района на бул. "Мария Луиза" и ул. "Цар Симеон", разминавайки се с местните хора. 
Млад мигрант говори по телефона пред магазинче на ул. "Цар Симеон". 
Вечер интернет кафетата се пълнят с млади араби, афганистанци и пакистанци, излезли, за да се обадят на близките си или да обменят пари. 
Районът около Халите е обичайно място за среща в Малкия Бейрут, място, където хората идват, за да си заминат. 