На 25-ти юли Щерю, Мишо и аз потеглихме към нулевия километър от панамериканската магистрала Прудоу Бей Аляска. Към нас месец по-късно ще се присъедини и Руми. Потеглихме от Филаделфия, от където взехме джипа за пътуването към най-северните части на Аляска. Предстояха ни 12 дълги дни на път преди още да стартираме пътешествието. Снимките са направени с подкрепата на Никон България.
На 25-ти юли трима българи потеглиха към нулевия километър от панамериканската магистрала Прудоу Бей Аляска. Целта им е да изминат Панамериканската магистрала - най-дългият автомобилен път на Земята. Представяме ви разказа за началото на експедицията на фотографа на "Дневник" Георги Кожухаров.
На 25-ти юли Щерю, Мишо и аз потеглихме към нулевия километър от панамериканската магистрала Прудоу Бей Аляска. Към нас месец по-късно ще се присъедини и Руми. Потеглихме от Филаделфия, от където взехме джипа за пътуването към най-северните части на Аляска. Предстояха ни 12 дълги дни на път преди още да стартираме пътешествието. Снимките са направени с подкрепата на Никон България.
По магистралата за Аляска е пълно със знаци, които предупреждават за опасност от диви животни по пътя. Дори не очаквахме да се разминем с бизон, който вървеше изморено, а стъпките му се чуваха от далече.
Магистралата за Аляска е едно удивително място. Облаците приличат по-скоро на холограми. 
Планинските кози по пътя обаче не са рядкост. Създават и доста проблеми за движението. Трябваше да си купим спрей против мечки, но един моторист от Холандия ни каза, че ако ние не хапем мечките и те няма да ни хапят, затова продължихме без спрей в раниците си. 
Пейзаж, който ни следваше през цялото време. 
След магистралата за Аляска тръгнахме по магистралата Доутън. Петролопроводът "Трансаляска" върви успоредно с пътя, а той ще ни отведе до нефтеното сърце на Аляска, индустралното селище Прудоу Бей. 
Преди да стигне Прудоу Бей пренощувахме в малкото селце Уайсмен. Мястото е създадено, за да приютява златотърсачите в миналото. Днес в него живеят 11 човека, има летище и два самолета. 
Навсякъде има изоставена стара селскостопанска техника и автомобили. 
Запознахме се случайно с Джак. Младо момче, което живее в Уайсмен от 3 години. Живее в стара колиба обитавана в миналото от златотърсачи с размери 20кв/м. В момента работи с група изследователи, които се занимават с изучаване на популяцията на зайците в района. Мечтае един ден да построи собствена колиба. През по голямата част от времето си набавя всичко необходимо от заобикалящата го природа. 
Спокойстивето и тишината са напоили обилно това място 
Пейзажът рязко се смени, когато стигнахме Прудоу Бей. Зеленината и живописната природа придобиха сив цвят, а слънцето едва се подаваше през облаците и мъглата. В прудоу Бей живеят работниците, които работят на нефтените платформи. Достъпът е силно ограничен. Не може да се ходи почти никъде, а за да стигнем до нулевия километър от магистралата беше нунжно да пътуваме с автобус, който не спира никъде по пътя. 
През прозореца на автобуса се виждаха нефтените платформи, които заместваха планините и горите няколко стотин километра преди Прудоу Бей. 
Работниците работят по 2 или 3 седмици и след това имат по 2 седмици почивка. Живеят в контейнери пригодени за общежития. 
На брега на северния ледовит океан открихме ръждясали варели на плажа. От тук започва и нашето пътуване. Това беше и нулевият километър от панамериканската магистрала, която преминава през 14 държави и е дълга над 30 000км. 
За да научавате как протича нашето пътешествие посетете фейсбук страницата на пътуването Panamericana 2017 - 2018 