Експедицията "Панамерикана 2017-2018" потегли от България в края на юли и ще продължи около пет месеца. До Коледа четирима ентусиасти трябва да изминат всички 30 хил. километра през 14 държави, като документират всичко.
Експедицията "Панамерикана 2017-2018", която потегли от България в края на юли, вече е в Мексико. Четирима ентусиасти са си дали срок от 5 месеца, за да да изминат 30 хил. км през 14 държави от двата американски континента, като документират всичко.
След Аляска, Канада и САЩ панамериканската ни група стигна до Мексико. Пътуването по платените магистрали и пътища се оказа абсолютно безопасно, но за сметка на това скучно. На снимката фавелите в Мексико Сити.
Снимките са направени с подкрепата на "Никон България".
Метрото е най-бързият начин за придвижване в Мексико Сити, но крие доста рискове от грабеж. 
Заспал уличен музикант в град Мазатлан. 
След няколко дни прекарани във врявата на столицата на Мексико, се отправихме към хилядолетното спокойствие на Теотиуакан. На снимката е пирамидата на слънцето с нейните 320 стъпала. 
Размерите на пирамидите са колосални и е трудно човек да си представи, че древните хора, населявали тези земи, са в състояние да построят комплекс с подобен мащаб. 
Търговците са доста по-възпитани в сравнение с колегите им при египетските пирамиди и не прекаляват с досаждане да продадат нещо. Умишлено се крият от камерите.
Шаловете и килимите, които продават, могат да бъдат забелязани в околните евтини заведения за хранене, където служат като покривки.
По пътя за Уатулко. 
Деца на улица в Гуадалахара. Градът е доста оживен денем, но вечер към 20 ч. всички хора се прибират по домовете си и улиците опустяват. 
Тази вечер мариачите в Гуадалахара си почиват, поради липсата на достатъчно хора на площада. 
В Туле живее 2000-годишен гигант. Когато човек влезе под короната на това дърво климатът се променя и вали роса. 
Посетихме и автономното градче Обедик, където са базирани местните поддръжници на Сапатисткото лефтистко движение. След двучасово чакане пред вратите на това градче, бяхме допуснати и ескортирани от младежи на не повече от 20 години. Беше ни забранено да ги снимаме, както и хората вътре. Това бе стриктно наблюдавано от двамата ни придружители. Никой не пожела да говори с нас и да отговори на каквито и да е въпроси. 
Стените в лагера са изрисувани с така наречените "муралес", доста популярни в Мексико . Стилът, героите и посланията пренасят човек във времето на Фрида Кало и Диего Ривера. 
Сепатисткото движение обявява война на мексиканското правителство през 1994 г. През последните години се фокусира в гражданска опозиция. Ядрото му се състои предимно от коренното население на Мексико. 
Прекарахме два дни сред ниските шарени къщи и изпъстрени с колоритни тълпи улици на Сан Кристобал. Тук има голяма общност от коренно население, преобладаващо от индианците цоцил, наследници на традициите на маите. 
Тези дребнички хора обикалят градчето в опит да припечелят от търговия и никак не им допадаше да застават на пътя на обектива 
Снимка, направена по време на интервю с трима членове на трупа улични актьори. Целта на уличните спектакли е да популяризира културата на маите.
За да следите пътуването ни, посетете страницата ни във "Фейсбук" Panamericana 2017-2018, както и видеоканалът ни в Youtube.