БДЖ търси пазари в комбинираните превози

БДЖ търси пазари в комбинираните превози

Български държавни железници (БДЖ) в бъдеще ще развиват комбинараните превози (автомобил-влак), съобщи зам.-министърът на транспорта и съобщенията Любомил Иванов пред "Дневник". По този начин превозвачът ще се опита да намери пазарната ниша и да привлече повече средства. Първоначално качване на тирове на влакови композиции ще се предлагат на граничните пунктове. Предимството на този тип транспорт е, че пести средства на превозвачите за горива и намалява значително цената на превоза. В същото време се гарантира сигурността при транспорта и се спестяват екопроблемите, обясни Иванов. Изчисленията на БДЖ сочат, че необходимите инвестиции в подвижен състав са 25-30 млн. евро и в момента са търси финансиране за тях.

Развитието на комбинираните превози изглежда алтернатива за развитието на жп компанията. Дружеството отчете само за шестмесечието 67 млн. лв. загуба, като в края на годината се очаква тя да надхвърли планираните 120 млн. лв. Превозените пътниците и товари намаляват. Съвременно най-големият товародател "Кремиковци" не погасява редовно задълженията си към железниците, които са 6.8 млн. лв. Комбинатът обаче е погасил старите си дългове от 11 млн. лв.

След разделянето на БДЖ на две дружества - за инфраструктурата и превозвача, разходите на превозвача са свити , коментира Любомил Иванов. Според него съществен проблем остават разходите, които се правят за инфраструктурата. През тази година БДЖ трябва да плати около 150 млн. лв. такса, която според експерти е твърде висока при сегашното финансово състояние на БДЖ. Според Иванов таксата трябва да е около 135 млн. лв., а за да може дружеството да я плаща без затруднение, държавата трябва да финансира поддържането на инфраструктурата. В момента проблем пред БДЖ е заплащането на ДДС върху таксата. Неотдавна председателят на парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев заяви, че транспортното министерство и БДЖ обсъждат варианти дружеството да не плаща ДДС върху услугите, за да може да усвои напълно субсидията от бюджета. През следващата година тя е 70 млн. лв.