Ганка Георгиева е родена през 1958 г. в с. Индже войвода, Бургаско. Завършила е Висшия селскостопански институт през 1982 г. Работила е като агроном в Ямболско, АПК-Бургас, а от 1992 г. е управител на “Булгархидропоник” ООД.

--------------

Г-жо Георгиева, как ръководеното от вас дружество успя да се справи с производството и несигурния пазар на селскостопанска продукция?

- “Бургархидропоника” ООД е създадено през 1989 г. Съдружници в него са “Лукойл-Нефтохим” - Бургас, Булбанк, “Топлофикация”, ЗСК “Лозово” и търговското дружество “Пиргосплод”. С най-голям дял - 42.36 на сто, е "Лукойл-Нефтохим", като целта е била да се осигурява с пресни зеленчуци столовото хранене в рафинерията, а от износа и получената валута да печели и топлофикационното дружество. Това е било държавна инициатива и преди около 14 години в страната са създадени 13 оранжерии на хидропоника - в Момчилград, Кърджали, Първомай, Варненско и други места, с всичко необходимо за едно нормално производство. В Пловдивско са били оранжериите за разсадопроизводство. Химическият завод в Стара Загора е трябвало да произвежда торовете. В началото оранжериите са получавали хидрофлор А и Б директно от Стара Загора, но сега там производство няма. В Завода за пластмасови изделия в Габрово са се произвеждали елементите на капковата система. Сега този завод също го няма и ние внасяме елементите от Гърция. На този принцип са кооперирани и прозводствата в чужбина. Всъщност от всички оранжерии в страната действаща в момента е само бургаската.

Предметът на дейност на “Булгархидропоник” е производство на зеленчуци и цветя. Проектирано за площ от 200 дка, дружеството в момента се разполага в четири оранжерии от по 2.5 дка с обща площ 10 дка. Екипът е от 18 човека. Производството тук е на хидропонна основа. Технологията, по която се произвежда продукцията в “Булгархидропоник”, е най-съвременната в агрономическата практика.

Какво представлява хидропоника?

- Технологията хидропоника е холандска. Специфичното при нея е храненето на растенията. Водата и хранителните вещества стигат до всички растения по капков път. Храненето на растенията се контролира от компютър и до всяко от растенията стига хранителен разтвор, който е балансиран откъм всички необходими хранителни вещества за растенията. С тази технология по специална рецепта на ниво йони специалистите получават препоръка какво да направят за получаването на необходимия хранителен разтвор.

Тази технология е скъпа. Всички изходни вещества за храненето са вносни. От Германия се внася калциев сулфат, от Израел - калиев нитрат, от Чехия - магнезиев сулфат.

Вносът на веществата има неудобства не само заради курсовата разлика, а защото доставката не може да се съобрази с конкретните ни нужди. По правило се стремим през април, май и юни, когато имаме най-високи приходи, да осигурим торовете, необходими за цялата година. Хидропоника без торове не става. Ако един елемент не влезе при изпълнението на рецептата, това нарушава концентрацията на целия разтвор. Освен това от Белгия се доставят специални бомбоси (насекоми) за опрашване на цветовете.

В резултат на това отглеждане обаче продукцията е качествена - зеленчуците са трайни за по-дълго време, издържат на транспортиране и са вкусни. Това най-вероятно ни задържа на пазара.

На какво се дължи обаче по-високата цена на вашите домати от вносните турски и другите оранжерийни?

- Най-високите цени на доматите и краставиците са нашите и всички се равняват по тях. Турските са с най-ниски цени, защото по това време те се произвеждат не в оранжерии, а в топлите райони на съседната страна. Това са от последните за сезона беритби и себестойността на продукцията е по-ниска. А в другите оранжерии просто зеленчукът се отглежда при други условия и не може да достигне качество като произвеждания при нас. През април, май и юни добивите и цените са най-високи, защото търсенето е най-голямо. Слънчевата светлина допълнително влияе, освен температурата и влагата, като технологичен фактор. След това идва производството на открито, така нареченото “полско производство”, което е по-евтино по обясними причини.

Кое е най-голямото предимство на хидропоника?

- Това, че тази технология е екологично чиста. Тук няма почва, което означава, че няма тежки метали, радиоактивни вещества, остатъци от пестициди и специализирани болести и неприятели, които се намножават, когато почвата се експлоатира по-дълго време. Самата продукция е чиста откъм пестициди.

Каква друга продукция може да бъде отглеждана тук по тази технология?

- От самото начало тук се отглеждат само домати и краставици. Има техническа възможност, но не са произвеждани досега цветя. През миналото лято имаше предложение от израелска фирма тук да се отглежда лилиум, като посадъчният материал да се внася от Израел. Разработихме проект, обменихме опит с израелската фирма, но не можахме да стигнем до споразумение за производство.

Какви са инвестициите, направени до момента в “Булгрхидропоник”?

- Това е едно непрекъснато изграждащо се предприятие. Инвестира се основно в техника. Така например изградени са допълнителни топлообменници. От Холандия са доставени машини и съоръжения, в това число транспортни релсови колички за работа по растенията. Беше доставен много съвършен агрегат за растителна защита и листно подхранване, с който бяха увеличени осем пъти производителността и качеството. С количките стойността на съоръженията е около 42 000 лева. Позволихме си да ги закупим благодарение на това, че в продължение на две години съдружниците оставиха дивидентите си от печалбата. Това е доставено в рамките на една година и за обема на нашето производство представлява една солидна инвестиция.

Какъв е обемът на производството?

- Годишното производство е около 200 тона зеленчуци - домати и краставици, за около 300 000 лв.

Какъв пазар намира производството на “Булгархидропоник”?

- Нашето производство е достатъчно само да задоволява с продукцията си региона. Ако беше се осъществил проектът за цветя, щяхме да изнасяме. Има все още възможности да се споразумеем с израелците, а също и с холандците - въпрос на бъдеще е.

В Северна България има оранжерия за рязан цвят от кала, но няма директен износ, там се изнася от името на инвеститора. На борсата в Холандия или където и да е на световните борси не може да се яви малък производител.

В началото и мен като специалист тук ме привлякоха оранжерията и възможността да се отглеждат цветя. Но въпросът сега е, че цветята не се ядат. Виждате за какво става дума.

Българинът и преди не се хранеше с домати целогодишно.

- През зимата преди нямаше пресни салати, но сега българинът се научи да ги консумира целогодишно. Всичко се възпитава, това също. Българинът не ядеше също така банани и портокали, но и на това свикна, а защо не на домати. Преди десет години свежи зеленчуци купуваха от нас само ресторантите. Сега купуват всички хора според възможностите си.

България беше селскостопански производител, сега внася домати, това не е ли прецедент?

- България беше земеделски производител и пак ще стане. Върнаха земята на собствениците и в момента земя купуват хора с възможности и с намерение да правят производство. Хората ще разберат, че земята храни. А какво друго имаме ние, българите, освен земята, която може да храни всеки един от нас и много повече.