Според мнозина пътуването из някои краища на Балканите е твърде опасно и граничи с авантюрата. За разлика от Западна Европа, където постепенно границите изчезват, в нашите географски ширини през последното десетилетие се появиха няколко нови. Преминаването им по принцип е свързано с чакане и нерви, но пък за сметка на това крайната цел оправдава средствата. Черногорската Ривиера е сред тези места, които си струват да бъдат посетени, дори и с цената на известни усилия на волята. След разработването на Охрид, Гърция и Турция като туристически дестинации, достъпни за повечето българи, българските туроператори се насочиха към Западните Балкани и по-конкретно към Черна гора и разположената твърде близо до нея перла на хърватското крайбрежие Дубровник. За осъществяването на подобни маршрути спомогна и отварянето на Югославия след падането на режима на Милошевич през есента на 2000 г. Факт обаче е, че през започналия вече туристически сезон тази дестинация е един от хитовете на пазара. Да се стигне по въздух до Черна гора не е невъзможно, но е трудно. Редовни полети почти няма или за изминаването на около 500 км трябва да се мине през Виена и Белград.

Пътят по суша макар и труден поне през лятото изглежда за предпочитане. С кола или автобус от София до черногорската ривиера пътят е не по-малко от 12-15 часа. Възможните маршрути са два. След Калотина се върви по главния път в посока Белград, като след Алексинац се поема към Крушевац и Кралево. След това градче вариантите са два - през Нови пазар или през Чачак и Ужице. Вторият път определено е по-дълъг и по-планински. Двата пътя се сливат отново в района на Биело поле, а оттам насетне следват каньоните на реките Тара и Морача до Подгорица и крайбрежието. След почти безкрайно планинско пътуване, по време на което флората постепенно се променя от добре познатата ни широколистна към типичната за Средиземноморието нискостеблена вечнозелена храстовидна и дървeстна растителност, изведнъж сякаш от нищото се появява Адриатика. Тъмносинята морска шир изглежда почти нереална на фона на високите по над 1000 м планини, изникващи направо от водата. Всъщност такъв е релефът на цялото крайбрежие от района на Северна Албания чак до Сплит в Хърватия. Спускането към нивото на морето неизбежно е изпъстрено с фотопаузи, тъй като иззад всеки завой надничат прекрасни гледки на заливчета и плажове, във всяко от които се гушат китни хотели, вили или къщи.

Ограничената площ е наложила застрояването на хълмовете по специфичен начин, а пустеещи зони почти не се забелязват. Всяка педя земя се използва по предназначение - плаж, къмпинг, градина. Въпреки множеството курортни селища всепризнатата перла на черногорската Ривиера е Будва. Разположен почти в центъра на черногорското крайбрежие, градът е смятан за едно от най-старите селища на Балканите. Според древногръцката митология той е основан от Кадмий, син на финикийския цар Агенон, изгонен от Тива и пристигнал в района с теглена от волове каруца. Първоначално градът бил разположен на остров, свързан с материка чрез заливана от морския прилив пясъчна коса. Впоследствие натрупванията и човешката дейност превърнали града в полуостров. Днес старият град е една истинска атракция и неочаквано за нас е поддържан в изключително добро състояние. Напълно запазените и възстановени градски стени са място за разходки, тесните улички и малки площадчета са изпълнени с кафенета и ресторанти, с типични за средиземноморската и сръбско-черногорската кухня специалитети.

Редом до рибата, мидите и раците се предлагат плескавици, кебапчета, свински котлети. Любителите на високите градуси задължително трябва да опитат прочутия “Църногорски първиенац” - двойно препечена гроздова ракия, която макар и 50-градусова не гори гърлото и стомаха като много от по-слабите си български събратя. Вечер старият град е изключително живописен и шумен, а както навсякъде по Средиземноморието животът започва след 22 ч и продължава до зори. Извън историческата си част Будва е истински град-хотел. На всяка втора къща, която не е строена само и единствено да приютява туристи, висят табели “Собе”, което на сръбски ще рече стаи. Истинските хотели са десетки, строени както по времето на бивша Югославия, така и през последните години. Черна гора все още пази старата буквена категоризация на хотелите, като най-високото ниво се означава с L (лукс), а най-ниското - с D.

Най-масови са хотелите от категории А и В, отговарящи съответно на 4 и 3 звезди от времето на развития социализъм, т.е. в хотел категория В в стаите няма телевизор и минибар, но все пак закуската е на истинска шведска маса. Цените варират в широки граници - от 15 до 150 евро. На 15-ина километра южно от Будва се намира прочутият курорт “Свети Стефан”, разположен на остров, свързан със сушата с изкуствено насипан път по подобие на нашия Несебър. За разлика от Будва и другите околни райони, които са достъпни за всеки, “Свети Стефан” е резервиран за ВИП-персони. При цени, достигащи до 1500 евро на вечер, в малките хотелчета на острова са отсядали звезди от ранга на София Лорен и Джеръми Айрънс.

В миналото островът е бил ползван като резиденция от местните аристократични фамилии. Плажовете в Черна гора са нещо средно между пясък и ситен чакъл. Брегът се спуска сравнително стръмно навътре и само два метра след линията на водата плуването вече е задължително. За разлика от Черно море Адриатическо е много спокойно, чисто и бистро. Каменистите брегове дават добри възможности за подводен риболов с харпун или камера, а клубовете, предлагащи подобно забавление, са десетки. Както навсякъде по Средиземноморието лятото е дълго, още в началото на май температурата на водата вече е около 20 градуса и къпането е напълно възможно. Обиколката на черногорската Ривиера не би била пълноценна без посещение в историческия град Котор, разположен в най-вдадения в сушата край на едноименния залив, известен като Бока Которска. Градът е под закрилата на ЮНЕСКО и е запазен в оригиналния си вид от ХIII-ХIV век. Заобиколен е от крепостна стена с дължина 4.5 км, височина до 20 м и дебелина между 2 и 15 м. В града съжителстват постройки от римско време до ХVIII век, паметници на католическата и на православната култура, кафенета, ресторанти и музеи. По красота и живописност градът може да бъде сравнен само с разположения на 50 км на север Дубровник, признаван единодушно като перлата на хърватското крайбрежие.

* * * * *

Визитка

Черна гора е най-малката югорепублика и последната останала в състава на бивша Югославия, наричана вече Сърбия и Черна гора. Независимостта й обаче е само въпрос на време. Разположена е в западната част на Балканския полуостров на територия от само 13 800 кв км. Тъй като е изключително планинска, тя е рядко населена. Жителите са едва 640 000, като 1/4 от тях или 160 000 души са съсредоточени в столицата Подгорица.

Исторически и културен център на Черна гора е бившата й столица Цетине. Дължината на границите на държавата е 614 км, като само морската ивица е 293 км, 73 от които са плажове. Най-дълъг е плажът “Велика плаза” в района на южния град Улцин - близо 13 км. Планинският характер на държавата предполага наличието на множество природни паркове. Най-големите са планината Дурмитор (площ от 39 000 ха), където се намира и най-дълбокият каньон в света след Гранд каньон на р. Колорадо и Скадарското езеро (40 000 ха). Черна гора разполага с две международни летища - в Подгорица и Тиват, а ползва и летището на хърватския град Дубровник.

Жп линия свърза столицата с Адриатика и Белград, а от най-голямото черногорско пристанище Бар има редовни фериботни връзки с Бари и Анкона. Климатът като цяло е средиземноморски, средната температура на въздуха през лятото е 27 градуса, а на водата 23-25 градуса. Слънчевите дни в годината надхвърлят 180, цветът на морето обикновено е наситено син, солеността е типичната за Средиземно море - 38°/оо, освен в Бока Которска, където е 28°/оо. Приливите са от средно 31 см, а височината на вълните рядко надвишава 0.5 м.