След Закона за ипотечните облигации от 1999 г. наскоро приетият Закон за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) бележи началото на следващ етап в секюритизацията на активи в България.

Най-просто казано, в процеса на секюритизация едно дружество продава свои неликвидни активи на дружество със специална цел (special purpose vehicle - SPV), а последното финансира покупката посредством емитиране на ценни книжа. Така посредством SPV продавачът получава от инвеститорите свеж паричен ресурс срещу неликвидните активи, които се отписват от счетоводния му баланс. Цената на този начин на финансиране зависи от качеството на придобитите от SPV активи и евентуално предвидените кредитни и ликвидни улеснения: ако те се оценяват по-високо от дългосрочния рейтинг на продавача (който се определя от неговия потенциал за печалби и способност да изплаща задълженията си), финансирането чрез секюритизация ще е по-евтино. От друга страна, доколкото емитираните от SPV ценни книжа се търгуват на фондова борса, секюритизацията предоставя на инвеститорите възможността да инвестират опосредствано, чрез SPV в идеална част от придобитите от него неликвидни активи, и то при възможността за своевременно осребряване на инвестицията си.

За разлика от Закона за ипотечните облигации, по който банките секюритизират ипотечни кредити без прехвърлянето им на SPV, секюритизацията по ЗДСИЦ се основава принципно на горепосочения модел. По ЗДСИЦ подлежат на секюритизиране парични вземания без ограничения откъм техния вид, както и право на собственост и право на строеж върху недвижими имоти (§ 1, т. 1 ЗДСИЦ). Съгласно българския закон ролята на SPV се изпълнява от акционерно дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ). Тъй като са налице същностни различия между паричните вземания и посочените вещни права, едно ДСИЦ може да секюритизира или вземания, или недвижими имоти (чл. 4, ал. 6 ЗДСИЦ). Дружеството за недвижими имоти има своя аналог в американския Real Estate Investment Trust (REITS) и може да придобие и управлява, напр. да отдава под наем един или повече имоти: бизнес сгради, хотели и др. Другият тип ДСИЦ обикновено формира пул от множество вземания с хомогенни характеристики: потребителски банкови заеми, вземания по лизингови договори и др.

В ЗДСИЦ се съдържат специални норми спрямо Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Търговския закон (§2 ЗДСИЦ), а ДСИЦ по същество е уредено като разновидност на инвестиционните дружества от затворен тип. Както инвестиционните дружества, ДСИЦ има ограничен предмет на дейност, 500 хил. лв минимален капитал, подлежи на лицензиране и последващ контрол от комисията по финансов надзор, сключва договор с банка депозитар, активите и пасивите му са под ограничителен режим (чл. 4, ал. 2; чл. 6, ал. 1; чл. 9, 11, 15, 21, 22 и 30 ЗДСИЦ). Отликите на ДСИЦ спрямо инвестиционното дружество са в портфейла му от активи, който определя задължителното им експертно оценяване, както и наличието на обслужващи дружества, а не на управляващо дружество по чл. 202 ЗППЦК, в минималното акционерно участие на институционални инвеститори, в задължителното първоначално увеличение на капитала, в потвърждаването на проспект едновременно с лицензирането (чл. 4, ал. 1; чл. 5, ал. 2 и 3; чл. 11, ал. 1, т. 2; чл. 18-20 ЗДСИЦ).

Плащанията по акциите и дълговите ценни книжа, емитирани от SPV/ДСИЦ, зависят изключително от доходите, генерирани от неговите активи. Затова основна предпоставка за успешна секюритизация е изолацията на имуществото на специалното дружество от кредиторски претенции, включително на кредиторите на продавача на активите (чл. 24 ЗДСИЦ).

В механизма на финансиране чрез секюритизация SPV е трансмисия между продавачите на активи и инвеститорите. Затова в унисон със световната практика ЗДСИЦ предвижда ДСИЦ да оперира на принципа pass-through, т.е. разпределяне на печалбата между инвеститорите, без възможност за нейното капитализиране (чл. 10, ал. 1; чл. 6, ал. 7 ЗДСИЦ). Атрибут на този принцип е освобождаване от корпоративен данък на SPV и облагане единствено на инвеститорите за разпределените им доходи. Ако у нас не бъде приета такава данъчна норма, половинчатостта в реципираната схема ще бъде сериозна пречка пред развитието на процеса на секюритизация.