Фикрет Кузуджу е роден през 1945 г. в Турция. По образование е машинен инженер. Председател е на съвета на директорите на "Алкомет" АД. Дружеството е специализирано в производство на алуминиев прокат и е едно от най-големите на Балканите. В него работят 864 души.

Шуменското предприятие беше приватизирано през 1999 г. - 74.6% от капитала на дружеството са собственост на турската компания "Алуметал", 16.9% се държат от "Фаф метал", "Алумина инвест" има 0.18%, а останалите акции са разпределени между дребни акционери.

В: Г-н Кузуджу, какъв е сегашният капацитет на "Алкомет" и къде предприятието реализира продукцията си?

- Производственият капацитет на "Алкомет" е 25 хиляди тона валцувани алуминиеви продукти и 8 хил. тона пресовани годишно. Капацитетът зависи от моментното производство. Спряхме някои машини, други пък работят над капацитета си. Днес произвеждаме около 20 хил. тона от двата вида алуминиеви изделия. Над 80% от продукцията изнасяме в 24 страни по целия свят, като най-голяма част се експортира в Италия, Германия, Англия, Турция и Холандия. Реализираните продажби за 2002 г. са в размер на 47.410 млн. лева.

В: Каква е инвестиционната програма на дружеството?

- Плановете ни за инвестиции са в две посоки. Инвестираме в машини и оборудване и в осигуряване на работен капитал. Изпълнили сме задълженията си през последните три години, откакто купихме завода, така че остават още две години, за които вече сме осигурили работния капитал. Съгласно приложената към договора за приватизация инвестиционна програма от 2000 до 2004 г. инвестициите са в размер на 40 млн. долара. През миналата година инвестирахме над 9 млн. долара в закупуване на сепаратор за фолио, модернизация и технологично оборудване на валцовия цех, с което се повишава ефективността на контрола на параметрите на произвежданата продукция. С новото оборудване се увеличи производителността, намали се себестойността на продукцията, разходите за енергия и технологичния отпадък.

В: Как се отразява поевтиняването на долара върху дейността на завода?

- Смятам, че проблемът не е в ниския обменен курс на долара, а в надценяването на българския лев. Алуминия, който купуваме, се продава в долари, така че, ако продаваме продукцията си в долари, нямаме риск. Когато продаваме в евро, имаме предимство в размера на цената. Но поради високата стойност на българския лев, плащайки всички консумативи като ток, газ и др., сме в позицията с по-малко предимства. Така че винаги хеджираме валутата и цената на метала.

В: Вие живеете в България от 1995 г. Как оценявате бизнес средата у нас през последните седем-осем години?

- За да бъда честен, я оценявам позитивно. Българското правителство се опитва да привлече чужди инвеститори. България има добро име в международните медии. Мисля обаче, че има нужда от по-голямо стимулиране на бизнеса, както се прави в други държави като Румъния, Литва, Латвия. Тези страни правят големи отстъпки, за да привлекат чужди инвеститори. Трябва правителствена политика за чужди инвестиции. Бизнесът има нужда и от сигурност, закони и ред, върху което се работи в България. В момента във вестниците има много обвинения и нападки по отношение на управлението. Така е навсякъде по света. Мисля, че ситуацията не е чак толкова лоша, колкото се представя. Притеснява ме несигурността. Кражбите на коли провалят имиджа на България. Въпреки че това не е сериозно, има голямо влияние. Правителство трябва да направи нещо, за да намали дребните престъпления. Аз се чувствам българин и когато бях в Англия, ме попитаха имам ли кола. Отговорих, че имам, след което ми зададоха въпроса: "Но как я карате, чувствате ли се сигурен, че няма да я откраднат?"

В: Като чуждестранен инвеститор какви пречки сте принуден да преодолявате в бизнеса си?

- През последните две години се наблюдава песимизъм на пазара като цяло. Хората са нерешителни, чакат някой да им помогне. Друга пречка според мен е, че местният пазар не е достатъчно голям. Зная някои фирми, които избират да инвестират в Румъния, защото тя е по-голям консуматор - румънците са 27 милиона. Никой не инвестира само в износ, иска се вътрешен пазар, а също и регионален - Румъния, България, Турция, Македония. Границите все още се усещат.

В: Затова ли големи световни компании трудно инвестират в страната ни?

- Ще си послужа с един пример. Турската компания "Шишеджам", която е четвъртият в Европа производител на стъкло, ще инвестира в Русе около 110 млн. долара в местен завод. В тази инвестиция те виждат потенциал, че ще могат да реализират продукцията си в много европейски страни - държавите около Дунава, та чак до Австрия. Ако в България дойдат пет големи фирми, всяка от тях ще доведе пет нови свои доставчика. Това е ефектът на снежната топка. Досега големите компании не проявяват интерес за инвестиции тук, пресен е случаят с "Булгартабак". Малкият пазар според мен е основната причина големи компании да не инвестират в България.

В: Каква е разликата между турския и българския предприемач?

- Като цяло мислим по един и същ начин. В Турция обаче бизнесмените имат какво да губят и работят много здраво. Тук все още българските предприемачи нямат какво толкова да загубят и не работят толкова много. Преходът от социалистическото стопанство към пазарна икономика отнема години, за да се промени всичко. В България има много качествени хора и мисля, че е въпрос на време и опит да се преодолеят трудностите. Аз например съм загубил много договори, затова съм и по-опитен.