Големият бум в закупуването на имоти се очаква преди влизането на страната в ЕС.  Селското стопанство остана и през 2003 г. без чужди инвестиции. Секторът има потенциал за развитие, но разпокъсаните земи продължават да затрудняват и оскъпяват отглеждането на земеделска продукция, което отблъсква инвеститорите. Пречката идва от раздробеността между много наследници, което налага значителни разходи за водене на преговори за покупка или отдаване под наем. По тази логика имоти с един собственик, се продават на по-високи пазарни цени. В момента собствениците на земеделски земи са 2 милиона, чиито имоти са разпокъсани в над 25 милиона парцела. Според експерти поне 10 хил. декара (окрупнени) могат да дадат възможности за по-големи инвестиции, добро производство и рентабилност. От друга страна забраната в конституцията за продажба на агроимоти на чужденци също ограничава интереса. Пазарът на земи е важен индикатор за развитието на земеделието. Неговото формиране зависи от много фактори, които се отнасят не само до възстановените имоти и възможността собствениците да се разпореждат с тях, но и от общото състояние на отрасъла. Пазарът на земеделски земи през миналата година е стабилен в ценово отношение и няма сериозно раздвижване, сочи годишното проучване на "САПИ" ООД (Система за агропазарна информация към земеделското министерство) за състоянието и тенденциите в сектора. Предлагането продължава да бъде по-голямо от търсенето и съответно този показател определя движението на цените по региони на страната в посока на увеличение или намаление. През 2003 г. се търсят земи за закупуване най-вече за земеделско производство. Близо три пъти е намалял делът на имотите, които се купуват с цел промяна на предназначението за използване. Интересът към тях е предимно за строителство и изграждане на инфраструктурни обекти, но техният относителен дял на фона на общия пазар на земеделски земи е назначителен - 4% от реализираните сделки. Освен стопаните, които са традиционно активната страна при осъществяването на сделки, през последните три години активно инвестират в земеделието фирми от агробизнеса, които считат че необходимо условие за разрастването на дейността им, е включването на производство. През миналата година са сключени общо сделки за продажба на над 345 хил. дка земеделска земя, което е намаление с 2% спрямо 2002 г., сочат данните на САПИ. Средният размер на парцелите за страната е 10.75 дка срещу 9.95 дка през 2002 г. В Добричка област стойността на този показател за 2003 г. е 22.28 дка. Тенденцията за ниска цена на земята се запазва и през миналата година. Средната за страната е 143 лв. за дка, която се е повишила с едва 2 лв. Стойността продължава да е 10-12 пъти по-ниска от Европейския съюз и доста под очакванията на собствениците, заяви директорът на "САПИ" Светла Бъчварова. Най-високи цени са реализирани в Южен централен и Югозападен регион, а най-ниски - в Северозападна България. Повишението на средната стойност се дължи най-вече на сделките, сключени в София град (537 броя) за 2020 дка при средна цена от 1920 лв. за дка. За сравнение през 2002 г. са реализирани 528 сделки за 1850 дка при средна стойност от 1250 лв. за дка. В столицата има бум в продажбата на земеделски земи през 2003 г., като интересът е не за производство, а с цел промяна на статута им за строителство на предприятия, офиси и жилища, обясни Бъчварова. Според нея има имоти, купени с идея на тях да се строи бензиностанция, при които цената достига до 80 хил. лв. за дка. Рекорд държи Драгалевци със средна стойност от около 50 хил. лв. за дка, а най-евтино е в Локорско - 420 лв. за дка. Основно промяна в предназначението на земи е правена в районите на Бояна и Лозен. Бъчварова отбеляза, че няма спад в интереса към закупуване на имоти край морето, където бумът е бил през 2000-2002 г., но напоследък рекордните цени за ниви са регистрирани в столицата. Изключение е регистрирано само край Созопол, където за земеделска земя на първа линия до морето цената достига 70-80 евро на кв.м. По същия начин оцени ситуацията и тенденциите в столицата и Тихомир Цаков, управител на агенцията за недвижими имоти "Аристо". Цената на земеделската земя ще се покачва и все повече ще се променя статутът на имотите за други цели, смята той. В София нивите ще поскъпват, тъй като се купуват с цел промяна на статута и за реализацията на инвестиционни проекти, обясни и управителят на "Явлена" Страхил Иванов. Други райони с високи пазарни цени са Южният централен и Югозападна България. В тях търсенето на земя е с различно предназначение и това води во формиране на високи стойности - средно 300 лв. за дка., сочи анализът на САПИ. Освен това закупуването на имоти е най-вече за развитие на зеленчукопроизводство, за създаване на трайни насаждения и съответно доходността от тези култури е по-висока и пазарната цена е по-атрактивна. Най-много сделки са сключени в общините Пловдив, Пазарджик и Хасково. В Югозападна България най-скъпа е земята в региона на Благоевград. За 2003 г. са сключени 538 сделки за 1613 дка при средна цена 348 лв. за дка. Спрямо предходната година продадените имоти и пазарната цена са по-малко съответно с 53% и 32%. Най-много земя е продадена в община Сандански. Традиционно най-много сделки в страната са сключени в Североизточния район, следван от Северния централен. Близо 60% от сделките за продажба са направени в Североизточна България - в районите на Добрич и Варна. Само в област Добрич са реализирани 3000 сделки за над 66.6 хил. дка, което е с 12.8% повече от миналата година. Основно се купуват парцели за зърнопроизводство в районите на Генерал Тошево, Каварна и Балчик. Като за последните два града интереса нараства заради близостта им до морето. Интензивно е търсенето на земи в близост и до курорта Албена. Във Варненска област от САПИ регистрират почти удвояване на покупко-продажбите спрямо 2002 г. до 27 844 дка. За същия период с една четвърт се е покачила и средната пазарна цена до 125 лв. за дка. Търсят се агроимоти в района на град Варна с цел промяна на предназначението - за строителство на складове, предприятия, паркинги и др. Цените на които се осъществяват сделки, са между 5 хил. и 12 хил. долара за дка. Търсят се и земи в близост до морето за строеж на курортни селища в с. Шкорпиловци, град Бяла, с. Кранево. Към такива парцели проявяват интерес чуждестранни физически и юридически лица. В Бургаска област през миналата година също има значителен интерес към покупко-продажбата на земи - реализирани са 1124 сделки за 10 819 дка при средната пазарна стойност от 260 лв. за дка (с 8.3% по-висока от 2002 г.). Търсенето на имоти около морето, с път с трайна настилка и в близост до населено място, е традиционно високо и то превишава предлагането. Цената на земята в Поморие варира от 200 до 1000 лв. за дка, като тя е по-висока за лозя и трайни насаждения. Срещат се сделки за земя на цена от 10 хил. лв. за дка. На юг от Бургас, до Созопол, в зависимост от отдалечеността на имотите от морската ивица, стойността се определя на квадратен метър. Цената започва от 10-12 евро за кв.м и стига до 70-80 евро на кв.м за първа линия. Собствениците изчакват по-високи цени, като те се диктуват от разположението и близостта на имота до инфраструктурни проекти, твърди Бъчварова. През следващите години не се очаква особено развитие на пазара на земя до влизането на страната в ЕС, но след това рязко ще се повиши, смята тя. Тогава обаче българските инвеститори ще бъдат затруднени да закупуват или арендуват, защото ще има по-голям интерес от чужбина и конкуренция, допълни Бъчварова. Тихомир Цаков и Страхил Иванов очакват големия бум в закупуването на земеделски земи през 2005-2006 г. непосредствено преди влизането в ЕС и поправката в конституцията, разрешаваща на чужденци да купуват земеделска земя. Земите трябва да се окрупнят и да се разреши на чужденците да купуват парцели. В противен случай положението няма да се промени скоро, смята председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Димитър Катранджиев. Основните критерии за осъществяване на комасация (окрупняване на земите) са съгласие на собствениците и ползвателите за уедряване на имотите, наличие на равни терени и еднаква категория, каквито на този етап са трудно изпълними. Повече от 50% от стопаните са готови да дадат съгласието си за уедряване на техните земи. Процесът ще стимулира пазара на земята и в сектора ще навлязат чужди капитали, сочат проучванията. Предпочитанията на големите производители са да закупят земя, а не да вземат такава под аренда, поради дългата и сложна процедура. Докато размерът на земята обект на покупко-продажба, е почти на равнището на 2002 г., то при наемането на земя е отчетен сериозен растеж. Има стабилно равнище на рентните отношения и даже по-висок на рентни плащания. През 2003 г. в някои региони на страната има сериозна конкуренция между производителите при наемане на земя. Въпреки неблагоприятната в климатично условие година и получените ниски добиви, арендаторите и кооперациите правят всичко възможно да се издължат на собствениците с договорените рентни плащания. Близо 3.33 млн. дка е наета от 224 632 собственика. Наемателите на земя (кооперации, арендатори) са на брой 2672. Най-голям е техния брой в Североизточния район на страната. Средният размер на наетата земя от един собственик е 15 дка. Близо 3.3 млн. дка са дадени под аренда през миналата година. Таксите започват от 4-5 лв. и стигат до 10-12 лв. за дка в зърнопроизводителните райони. Където има възможности за напояване, арендата доближава 70-100 лв. за дка. Това важи за районите на Пловдив, Пазарджик и Хасково. Договори са сключени с 2672 арендатори и кооперации. Най-много са регистрирани в Североизточна България.