Държавата няма да осъществява повече внос на зърно извън вече договорените количества. Това заяви вчера земеделският министър Мехмед Дикме. Той обясни, че договореното ще се внесе, а разликата между деблокираните количества и тези, които трябва да влязат в Държавния резерв, ще се попълнят от новата реколта.

Аз съм против Държавният резерв да осъществява нов внос в момента, каза още Дикме. Предложението за попълване на резерва от нова реколта е съгласувано и с вицепремиера Лидия Шулева, която отговаря за резерва. Досега сключените договори за доставка на зърно са за 175 500 тона. Дикме поясни, че количествата, които внася резервът, не са за интервенция на пазара.

Не знам колко е внесено досега и с кои фирми са сключени договорите, заяви Дикме. Той допълни, че първоначално е бил обмислян вариантът държавата да интервенира с брашно, а не със зърно, но подобен опит нямало никъде в света и правителството не е поело риска.

През септември пък е обсъждан вариант държавата да се намеси на пазара с огромно количество от 250-300 хил. тона. Това обаче щеше да е изключително непазарно поведение и да срине пазара, обясни Дикме.

Държавният резерв започна доставки на вносно зърно, защото в края на миналата година беше задължен от правителството да интервенира на пазара с част от запасите си. Целта беше да се стабилизират цените и да се отпуши блокираният пазар. През септември и октомври се проведоха общо четири търга за 100 хил. тона.

Сключени бяха сделки за 89 085 тона, но според данните от резерва реално са продадени около 87 хил. тона на цени от 240 до 256 лв. за тон без ДДС. През ноември започна втората интервенция с още 100 хил. тона от резерва. На практика беше проведен само един търг - за 53.2 хил. тона, с постигната цена 270 лв. за тон без ДДС.

На пресконференция вчера земеделският министър набеляза приоритетите на земеделското министерство през 2004 г. До присъединяването на страната към Европейския съюз приоритет номер едно ще остане производството на зърнени култури. Причините за това са, че на близо 50% от обработваемите площи у нас се отглеждат зърнени култури, те влияят върху животновъдството и имат голям експортен потенциал. Близо 62% от субсидиите, които дава фонд "Земеделие", са насочени към този сектор. Като пример за подкрепа и стимулиране на зърнения сектор Дикме посочи, че 2001 г. България имаше 2 хил. тона безмитна квота за износ на зърно в страните от ЕС, докато сега тя е 250 хил. тона.

Вторият приоритет е животновъдството, като близо 22% от субсидиите на фонда са за този отрасъл. Тенденцията към намаляване на броя на животните до 2001 г. е прекратена и има нарастване, посочи Дикме.

Експортът пък на млечни продукти през последната година е 14 хил. тона, което за последните 13-14 години е най-високото постижение - за сравнение през 1989 г. износът е бил 20 хил. тона.

Третият приоритет е създаването на трайни насаждения и най-вече лозови масиви.

Подпомагането от 100 лв. на декар за създаване на трайно насаждение ще се запази като субсидия, като ще има и допълнително стимулиране, каза още Дикме.

Като най-голям проблем в земеделието министърът посочи поземлените отношения.

Политиката през последните 12-13 години в тази посока е лоша, ние също водим лоша политика, защото тя не помага за преодоляване на последствията от недобрата поземлена реформа в страната, каза Дикме. Анализите показват, че комасацията на земята в България може да завърши най-малко за 15 години. Разпокъсаността на маломерни парцели пък е най-голямата пречка пред инвестициите в земеделието. Земеделското министерство вече е предложило създаването на национална компания "Земя".

Първоначалният проект предвижда до 2007 г. за нейното създаване да се похарчат близо 50 млн. лв. от фискалния резерв.