Експериментът за продажба на остатъчни пакети държавни акции, без да се поставят минимални продажни цени, изглежда доста успешен за Агенцията за приватизация. Тя предложи пакети от 348 дружества за продажба срещу непарични платежни средства и реални левове на четвъртия централизиран търг, като по-голяма част от продаваните акции нямаха минимални цени. Това предизвика небивал интерес от страна на инвеститорите и спекулантите, като само за първите два дни беше изкупено основното количество акции.

След първата седмица вече започнаха да се сключват само по една-две сделки на ден, а имаше и дни без никакви продажби.

Като резултат накрая останаха непродадени акции от общо 26 дружества, но 13 от тях представляват пакети под един процент от капитала на дружествата. Дванадесет от пакетите се състоят от една до пет акции и само един е от 388 акции, но при него има висока минимална продажна цена. От останалите 13 пакета девет са продавани частично, но има още акции от тях, а четири въобще не са продавани.

Основна причина да няма интерес към тези пет пакета е наличието на минимална продажна цена за акциите, която спира спекулантите и досегашните мажоритални акционери. Най-вероятно обаче сега непродадените акции ще бъдат пласирани успешно от АП при следващ централизиран търг, ако минималната им цена се намали или те се пуснат без минимална цена.

Финансовият ефект

от този централизиран търг са плащания за 3.78 млн. лв. в реални парични средства и около 5.4 млн. лв. в непарични платежни средства. Този резултат маже да се отчете като доста добър, защото за разлика от предишните търгове сега има доста голяма сума в реални левове, докато преди това се изразходваха само непарични средства.

Основната сума в реални левове идва от продажбата на трите предложени топлофикации - във Враца, Казанлък и Ямбол. Първата беше продадена на три части, а другите две на по един транш в последния ден на централизирания търг - 18 март. Добри левови приходи имаше и от продажбата на пакетите от "Пътни строежи - София" и "Черно море хотел мениджмънт". Успехът на тези продажби може да накара приватизиращия орган да включи и в предстоящите търгове такива атрактивни пакети.

На четвъртия централизиран търг най-много непарични платежни инструменти (предимно инвестиционни бонове) бяха използвани за предлаганите акции от дружествата "Петър Караминчев" (почти един милиона лева), "Аидатур", "Пиргосплод", "Радомир - Метали", "Пиргосплод" - "Бургас", "Марицатекс", "Контролно-заваръчни устройства", "Загора фрукт", "Агрия" и "Бургаски корабостроителници". Естествено интересът на инвеститорите и голяма част от използвания ресурс беше насочен към публичните дружества, защото ефектът от закупените акции се реализира бързо на фондовата борса.

Паралелно с ЦПТ се провеждаше и неприсъствен публичен търг, на който бяха продавани пакети от 48 ООД.

Според Агенцията за приватизация са продадени пакети от 42 дружества като заедно с изпозвания за тях паричен и непаричен ресурс общият ефект от централизирания и неприсъствения търг достига 9.8 млн. лв. в непарични средства и 12.446 млн. реални лв., което може да се отчете като голям успех за Агенцията за приватизация.

Благодарение на публичните търгове цената на използвания ресурс се вдигна, като инвестиционните бонове почти достигнаха компенсаторните инструменти. Ако в началото на годината, когато започна вторият централизиран търг и първи, на който акциите се продаваха през фондовата борса, цената на инвестиционните бонове беше около 13.5% от номинала. По време на четвъртия ЦПТ те се котираха около 23-24 на сто от номиналната им стойност.

Тези цени накараха доста от купувачите на акции да използват и компенсаторни инструменти при покупките, особено ако са си били набавили този ресурс на по-ниски цени. В началото на годината компенсаторките се котираха около 21% от номинала, докато в последните дни цената им надхвърли 24 процента.

Сега спекуланти и инвеститори очакват

следващия централизиран търг, на който вероятно АП ще предложи непродадени от третия търг акции, както и някои непредлагани досега пакети. Предполага се, че схемата ще бъде същата - без минимална цена за вече предлагани, но непродадени акции и минимална продажна цена за новопредлагани акции. От третия ЦПТ останаха непродадени пакети и от публични дружества, които при една по-ниска минимална цена със сигурност ще бъдат продадени.

Ако АП продължи да използва този метод за продажба на остатъчни пакети през фондовата борса, до средата на годината ще бъдат пласирани доста акции. Валидността на инвестиционните бонове като платежно средство обаче изтича в края на юни и ако дотогава не бъде предложени достатъчно акции, много от тях ще останат неизползвани. Според брокери обаче доста от боновете никога няма да се появят като платежно средство, защото отдавна са забравени от техните собственици. Така ако срокът на валидност на боновете не бъде удължен, след средата на годината в търговете ще може да се използват само компенсаторки. Те от своя страна започнаха бавно и постепенно да поскъпват в очакване на окончателното приключване на сделката за продажба на мажоритарния пакет от БТК и пускането за продажба на борсата на 20-процентния пакет.