Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация (АП) Илия Василев подаде оставка, която беше приета от правителството на заседанието му. В официалното съобщение на агенцията се посочва само, че мотивите за решението на Василев са лични. Министерският съвет реши изпълняващ длъжността директор на АП да бъде досегашният заместник на Василев - Станислав Ананиев.

Той е бил директор на дирекция "Следприватизационен контрол" в АП, а по-късно зам.-директор на Агенцията за следприватизационен контрол. Оставката на Василев не се приема с голяма изненада, тъй като от известно време се очакваше от Министерството на икономиката да дойде инициативата за смяната му. Очакваше се обаче това да стане след приемането на подготвяните промени в Закона за приватизацията.

Според неофициална информация отстраняване на изпълнителния директор на агенцията е поискал и енергийният министър Милко Ковачев. В последните седмици напрежението между ведомствата на Василев и Ковачев ескалира заради приватизацията в енергетиката. След като има подадена оставка по лични причини, най-нормално е тя да бъде приета, коментира лаконично вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Милко Ковачев каза, че не е свързан с оставката на Илия Василев.

"С АП работим добре и имаме доста успехи в приватизацията на енергетиката", бяха думите му.

Самият Илия Василев не отговаряше на мобилния си телефон. Според източници на "Дневник" Ковачев бил подготвил доклад до Лидия Шулева, в който обяснява, че предприетата от АП приватизация в сектора ще забави евроинтеграцията в енергийния отрасъл.

Въпросният документ бил представен на заседанието на кабинета и натежал за решението оставката на Василев да бъде приета Още с началото си приватизацията в енергетиката провокира поредица конфликти между АП и енергийното министерство.

Последният повод стана решението на приватизационното ведомство да продаде 14 топлофикации и ТЕЦ-ове на борсата. Срещу този метод на продажба обаче остро възразиха от енергийното министерство. Екипът на Милко Ковачев се опасява, че приватизация чрез борсата ще доведе до невъзможността да се вменят на купувачите следприватизационни ангажименти. АП контрира, че новите собственици ще са задължени да спазват Закона за енергетиката, а за контрола им ще следи Държавната комисия за енергийно регулиране. Откритите разногласия между министерството и агенцията започнаха с продажбата на "Атоменергоремонт". Тогава хората на Ковачев протестираха, че при продажбата не са били взети предвид препоръките им за поставянето на условия за опит на купувача. От своя страна Василев показа кореспонденция, от която стана ясно, че писмата от Министерството на енергетиката са дошли след обявяването на приватизационната процедура. "Атоменергоремонт" беше продадено на "Българска енергийна компания" на Христо Ковачки.

Илия Василев оглави АП през март миналата година, след като предшественикът му Апостол Апостолов стана шеф на Комисията за финансов надзор. Василев проведе и завърши преговорите с "Вива Венчърс" за продажбата на БТК. Сред най-големите сделки с неговия подпис са за ИПК "Родина", продадена за 6 млн. лв., "Артстрой турс" - за 10 млн. лв., осем ВЕЦ-а, които станаха частни срещу 14 млн. лв., "Винимпекс", за който "Белведере България" плати 2.7 млн. лв.

За оставката му се заговори усилено още когато сделката за телекома излезе на финалната права.

Тогава се появи информацията, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е оказвал натиск върху шефа на АП да приключи продажбата на БТК с турския кандидат - "Коч холдинг" - "Тюрк телеком". В публичното пространство дори се спрягаха две имена като потенциални директори на ведомството - сегашният председател на надзора на АП Теодор Стоев и заместникът на Шулева Валентин Първанов.

В момента икономическото министерство подготвя и промени в Закона за приватизация. Първоначалната идея на Лидия Шулева беше АП да стане търговско дружество, собственост на Министерския съвет.

По-късно се изясни, че агенцията остава към държавната администрация, но ще се премахне надзорният й съвет.

В този орган влизат представители на всички парламентарно представени сили и при големите приватизационни процедури често той е използван като лост за прокарване на политически интереси.