Европейската комисия ще следи за спазване правилата на бизнеса, правилника за прилагане на Закона за държавните помощи е ръководство за КЗК и МФ Начинът и формата за изчисляване на минималните държавни помощи вече ще са ясни. Методологията за оценка на държавните помощи и спецификите в отделните икономическите области са подробно описани в публикувания вчера в Държавен вестник правилник за прилагане на Закона за държавните помощи.

С правилника се уреждат критериите и условията за оценка съвместимостта на държавните помощи с принципите на свободната конкуренция по смисъла на Закона за държавните помощи, производството пред Комисията за защита на конкуренцията, по разглеждането и оценяването на помощите.

Правилникът описва и правомощията на министъра на финансите във връзка с наблюдението и осигуряването на прозрачност на държавните помощи, разработването на регионална карта на държавните помощи, установяването на референтен лихвен процент за изчисляване елемента на държавна помощ и определянето на фактор за преобразуване за целите на държавните помощи.

Основният контролиращ орган в областта на държавните помощи е Комисията за защита на конкуренцията, а наблюдаващият орган е Министерство на финансите. КЗК е длъжна да изпраща на Ек преведени всички материали, които получава по преписките си, и всима решенията си единствено със съгласието на отдела, който отговаря за държавните помощи в Европейската дирекция "Конкуренция".

Правилникът се прилага и по отношение на държавните помощи, предоставяни на предприятията, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес. Размерът на минималната помощ, приета за държавна съгласно закона за Държавните помощи ще се изчислява по няколко схеми. На първо място за помощ под формата на субсидия се приема пълният размер на субсидията заедно с дължимите във връзка с нея данъци.

Помощ под всяка друга форма, различна от субсидия, е помощта в размера на нейния брутен паричен еквивалент. Помощ, изплащана на части, ще се приравнява до размера й към момента на нейното предоставяне. В последния случай за изчисляване размера на помощ под формата на заем ще е приложимият референтен лихвен процент към момента на предоставянето на помощта.

В правилника е записано, че минималната помощ е допустима за всички предприятия независимо от тяхната големина и положението на пазара. Всяка институция, която предоставя минимална помощ, е длъжна да уведоми в срок 5 дни от предоставянето й министъра на финансите.

Съгласно Закона за държавните помощи, от обхвата му се изключват помощи, предоставяни в земеделието, рибното стопанство и отбранителната промишленост. В обхвата на закона не влизат и помощите за отделно предприятие на обща стойност до 200 хил. лв. в рамките на три години. Съгласно Наредбата, до 31 март на текущата година всеки, който е предоставял, изменял или администрирал държавни помощи, представя на министъра на финансите годишен доклад за отпуснатите държавни помощи. В доклада се включват и данни за предоставените минимални помощи, като се посочват и отделните получатели на минимална помощ.

При констатиране неспазване на одобрените с решение от комисията условия за предоставяне на държавната помощ министърът на финансите изпраща съответния доклад на комисията. На базата на получените доклади министърът на финансите изготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, който представя общото количество и разпределение на държавните помощи в страната на национално и регионално равнище. Консолидираният годишен доклад се представя на Народното събрание, Министерския съвет, Европейската комисия и на Комисията за защита на конкуренцията.

Министърът на финансите поддържа централен регистър на държавните помощи, който представлява електронна база от данни, която се съхранява и актуализира от определени от министъра на финансите служители от администрацията на Министерството на финансите. Всеки, който предоставя държавна помощ, е длъжен да поддържа собствен регистър на държавните помощи по образец на годишния доклад и да осигури необходимия административен капацитет за това.

Лихвеният процент, който ще служи за изчисляване елемента на държавна помощ, ще бъде референтният лихвен процент, определен от министъра на финансите за съответната година, съгласуван с Европейската комисия. Референтният лихвен процент за следващата календарна година ще се изчислява на базата на средния процент на доходност на петгодишните държавни ценни книжа за периода септември-ноември на текущата година плюс премия от 25 базисни пункта. Референтният лихвен процент се коригира отново в течение на годината, ако се различава с повече от 15 на сто средноаритметично от показателния процент за последните 3 месеца, за които има информация. За всяка промяна на референтния лихвен процент през годината се уведомява Европейската комисия.

При всеки конкретен случай на помощ, включващ допълнителен риск, произтичащ от състоянието на предприятието-получател на помощта, или поради условията на самата сделка, включително при заем или друга подобна сделка, по която частна банка не би приела да предостави заем или да участва като страна по нея, комисията може да увеличи референтния лихвен процент и при изчисляване на стойността му премията да достигне до 400 и повече базисни пункта. Министърът на финансите ежегодно ще определя фактор за преобразуване на брутния паричен еквивалент на държавната помощ в нетен еквивалент.

Правилникът обхваща помощите в областта на регионално развитие, малки и средни предприятия, обучение, насърчаване на заетостта, научноизследователска и развойна дейност, защита и опазване на околната среда, оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение, рисков капитал.

Държавни помощи под формата на дялово участие на държавен орган или орган на местното самоуправление в капитала на дружества, на държавни гаранции, за застраховане на краткосрочни експортни кредити, свързани с прякото данъчно облагане, при продажбата на земя и сгради и предприятията, занимаващи се с радио- и телевизионно разпространение, също са детайлно разгледани в Правилника.