Предстоящите политически дебати по държавния бюджет за 2005 г. вероятно ще отчетат и макроикономическите тенденции, разкриващи се при анализа на баланса на плащанията и външната търговия. В този брой Industry Watch предлага структуриран поглед върху причините и следствията на тези макроикономически показатели, които са във фокуса на анализаторите на риска и инвеститорите.

Защо анализът започва с капиталовите потоци?

За българската икономика с характерен недостиг на местен капитал (т.е. спестявания) голяма част от стопанските решения са резултат от инвестиционните намерения на външни спестители. Въпросът за анализаторите според нас не е доколко притокът на чужд капитал "финансира" определено ниво на дефицит по текущата сметка, а обратно - какви са инвестиционните потоци към България и в резултат какви промени в цялата икономика и външната търговията може да се очакват. В този смисъл промените в капиталовите потоци водят до промяна на структурата на икономиката, следователно - на производството, износа и вноса.

Притокът на капитал през 2004 г.

Най-съществените форми на навлизане на външен капитал в България са следните:

1. Преки чужди инвестиции. Те са най-непосредственият показател за очакванията на външните инвеститори към възможностите за правене на бизнес в страната. За седемте месеца до юли те са 1343 млн. евро, или с 68.81% повече от същия период на 2003 г., като надхвърлят общите преки инвестиции за цялата 2003 г. от 1 254 млн. евро.

2. Външен кредит на бизнес сектора. Този показател едва наскоро влезе в погледа на анализаторите след значителния ръст на външния дълг на частния сектор. Достъпът до външен кредит има две форми: вътрешнофирмени заеми (българската компания ползва финансиране от чуждестранна компания-майка) и заеми на български компании от несвързани чужди фирми, банки или други финансови институции. Общо потокът от външно кредитиране от началото на годината до юли е 1684 млн. евро, като от тях 406 млн. са вътрешнофирмени заеми, 913 млн. са други заеми (вкл. заемът за покупката на "Мобилтел"), а 365 млн. са търговските кредити. Част от тези заеми обаче не представляват реален паричен трансфер към България, както отчита и платежният баланс. Общата външна задлъжнялост на реалния сектор към юли достига 4377 млн. евро.

3. Приток на капитал през банковата система. Сред най-важните причини за експанзията на кредита през 2004 г. е намаляването на нетните чуждестранни активи на търговските банки. От една страна, банките намалиха собствените си инвестиции в чужбина, а, от друга, външни инвеститори депозираха средства в българските банки. След забавянето на този процес през първото тримесечие на 2004 г., когато нетните чуждестранни активи намаляха "само" с 49 млн. евро, през второто тримесечие те намаляват с още 42 млн., а от началото на годината до август - общо с 237 млн. евро. Като цяло обаче можем да твърдим, че темповете на "връщане" на депозити от инвестиции в чужбина и превръщането им в местен кредит се стабилизира и няма да бъде значим източник на капиталов поток към страната.

Общият приток на капитал, поне доколкото е отчетен коректно от статистиката на платежния баланс, е 2346 млн. евро за седемте месеца при 979 млн. за същия период на 2003 г. На тримесечна основа второто тримесечие отчита общ капиталов поток от 1049 млн. при 432 млн. евро за първото и средно по около 400 млн. през 2003 г.

Трансферите

Индивидуалната интеграция на много българи в европейската икономика има значим ефект върху способността за потребление в България - чрез трансферите към роднини, близки, приятели. Размерът на трансферите за второто тримесечие е 226 млн. евро (за първото - 213 млн. евро), като за седемте месеца те са общо 566 млн. евро. Сравнено с 2003 г. това представлява ръст от 43%. Този финансов поток няма временен характер, дори напротив - очакванията са за ръст след разширяване на достъпа на българи до трудовия пазар в европейските страни.

Таблица: Основни индикатори на платежния баланс (в млн. евро)

индикатори	януари-юли 2003	януари-юли 2004	Промяна
Текуща сметка	-724.3	-888	-18.4%
Търговско салдо	-1121.2	-1432,6	27.8%
Финансова сметка	978.6	2345.6	139.7%
Преки инвестиции	795.6	1343.1	68.8%

Източник: БНБ

Използване на капитала

Капиталовите потоци не се превръщат механично във внос на стоки и услуги, т.е. те не просто "финансират" дефицита по текущата сметка. Те финансират създаване на нов капитал в българската икономика, което става както чрез внос на инвестиционни стоки, така и чрез увеличено търсене на местни ресурси, участващи при създаването на капитала. По веригата на добавената стойност част от този допълнителен доход се превръща в повишено потребителско търсене. Вносът на стоки и услуги е последната част от причинно-следствената верига.

От гледна точка на развитие на местната икономика се интересуваме как външните капиталови потоци се трансформират в увеличен достъп до капитал за българските предприемачи. На първо място голяма част от инвестициите се насочват в туризма. Ежегодният ръст на чуждестранните туристи през последните 4 години не се случва от само себе си, а е резултат от значителни нови инвестиции - част от които външни. На второ място растящата икономика увеличава търсенето на недвижими имоти (както индустриални и офиси, така и жилищни). На трето място компаниите в експортно ориентираните сектори, за да поддържат конкурентоспособността си, постоянно привличат нови инвестиции. Като обобщение не трябва да пропускаме факта, че основната част от нарастването на кредита е насочено към бизнес сектора - за седемте месеца търговските кредити нарастват с 1547 млн. лв., а кредитите за домакинствата - с 880 млн.

Динамика на външнотърговските потоци

Данните за външната търговия по принцип дават относително добра картина на структурата и динамиката на стопанството и на степента на интегриране на българските индустрии в глобалната икономика. За целите на този анализ разглеждаме динамиката на общия износ и внос (не само на материални стоки, но и на услугите, главно туризъм и транспорт) в рамките на дванадесетмесечен период до края на юли 2004 г. и я сравняваме с развитията за същия период на предходната година.

Така измереният в евро износ на стоки и услуги регистрира увеличение с 13.2%. Над половината от износа се генерира от четири сектора - туризъм, производство на дрехи и обувки, производство на метали и международен транспорт. В същото време номиналното нарастване на вноса на материални стоки и услуги е 14.5%, като най-голяма тежест във вноса на материални стоки имат горивата, суровините и материалите и инвестиционните стоки.

Тези развития допринасят за продължаване на тенденцията към трайно нарастване на търговския дефицит, която тенденция отразява както промяната в разполагаемия доход и в достъпността на кредитните ресурси в икономиката, така и увеличението на чуждите инвестиции.

Износът и индустриалната динамика

Динамиката на износа по отношение на отделните стоки и услуги на годишна база потвърждава твърдението ни от предходни анализи, че сред най-динамичните сектори в България все още са тези на услугите и на материални производства, характеризиращи се с трудоемкост и относително ниска добавена стойност. Като изключим ръста на цигарите от 55% на 12-месечна база поради незначителната им тежест в структурата на износа, с най-бързи темпове нараства износът на черни и цветни метали и на туристически услуги. Това са и стоките и услугите, които имат относително най-сериозен принос в структурата на износа. Трябва да се има предвид обаче, че разглежданият период е такъв, че данните за туризма отразяват предимно продажбите от зимния и началото на летния сезон, така че може да се предположи, че евентуалното потвърждаване на предварителните прогнози за силен летен сезон, реализиран през т.г., ще "добави" към динамиката в туризма.

Извън суровините значителна динамика при материалните стоки отбелязват и потребителските стоки (виж таблицата по-долу), която се дължи предимно на силните темпове на растеж на износа на храни, мебели, дрехи и обувки. Тази динамика до голяма степен може да се отдаде на регистрираното (особено през второто тримесечие на 2004 г.) засилване на потребителското търсене в еврозоната и в някои от основните търговски партньори на България от ЦЕФТА. Постигнатият през първото полугодие стопански ръст в ЕС и евентуалното ускоряване на неговите темпове, съответно засилването на частното потребление до края на годината, ще продължат да подкрепят ръста на българския експорт, особено по отношение на потребителските стоки и на услугите. Въпреки сегашните значителни темпове на нарастване на експорта на метали очакваме тази динамика постепенно да отслабва. Подобно очакване се основава на предприетите вече стъпки към промяна на монетарната политика на Федералния резерв и на очакванията за евентуална подобна промяна от страна на ЕЦБ, което евентуално ще се отрази неблагоприятно върху ценовите равнища и на търсенето продукти от тежките индустрии.

Таблица: Промяна на износа за 12-месечен период до юли 2004 спрямо същия период на м.г.

	Промяна млн. евро	Промяна в %
Целият износ на стоки и услуги*	1201.1	13.2 %
Потребителски стоки	250.4	10.8 %
Инвестиционни стоки	70.6	7.9 %
Суровини и материали	352.8	13.1%
Енергийни ресурси	23.6	3.9 %

*включително туризъм, транспорт и др. услуги

Източник: Industry Watch на база на данните на БНБ

Вносът и търговският дефицит

Подобряващото се благосъстояние на населението (респективно стопанският ръст) и улесненият достъп до потребителско кредитиране води до засилване на търсенето на вносни потребителски стоки. Към края на юли 2004 г. вносът на потребителски стоки на годишна база регистрира ръст от близо 25% спрямо предходния 12-месечен период. Този темп на нарастване е почти два пъти по-бърз от скоростта, с която нараства общият внос. Въпреки че тази експанзия се възприема от българските монетарни власти като индикатор за проблем, трябва да се има предвид, че тя е значително по-скромна от експанзията на кредита. Това до голяма степен отразява както конкурентоспособността на местната индустрия при задоволяване на нарасналото потребителско търсене, така и факта, че освен стимулиране на потреблението кредитите финансират и натрупване на капитал.

Като дял в структурата на вноса групата на потребителските стоки е съизмерима с тази на енергийните ресурси - малко над 13.2 от общия внос на стоки и услуги.

Данните по отношение на динамиката на вноса за конкретните стоки, включени в тази група, показват, че за разглеждания период индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление като мебели и домакинско обзавеждане (около 30% ръст) и автомобили (около 35% ръст). Като цяло очакваме, че до края на годината динамиката на вноса на потребителски стоки ще е определяща по отношение на динамиката на общия внос, без това обаче да налага сериозни макроикономически рискове.

Таблица: Промяна на вноса за за 12-месечен период до юли 2004 спрямо същия период на м.г.

	Промяна млн. евро	Промяна в %
Целият внос на стоки и услуги*	1635.8	14.5%
Потребителски стоки и услуги	338.1	24.7 %
Инвестиционни стоки	416.8	18.1 %
Суровини	621	17.1%
Енергийни ресурси	-45.9	-2.6 %

* включително туризъм, транспорт и др. услуги

Източник: Industry Watch на база на данните на БНБ

От друга страна, динамиката на нарастване на инвестициите (както чуждестранните, така и тези на местни компании) и свързаните с този процес темпове на технологично обновление на икономиката предполагат нарастване на инвестиционния внос. Всъщност това е второто по значимост перо на българския внос след вноса на суровини и в номинално изражение обемът му надхвърля с около 50% вноса на потребителски стоки.

Наред с това технологичното обновление се отразява в намаленото потребление (и внос) на енергийни ресурси поради подобряване на енергийната ефективност на производството.