На професионалния празник на банкера - 6 декември, Българска народна банка (БНБ) ще изтегли от банките ликвидност за общо 225 млн. лв.

Причина за поредната мярка, която предприема ръководената от Иван Искров институция, е продължаващата кредитна експанзия, която не дава желаните признаци на "охлаждане". Вчера управителният съвет на БНБ взе решение да промени Наредба №21, като с това унифицира размера на минималните задължителни резерви (МЗР) - и те стават 8 на сто за всички видове привлечени средства от депозитната база на търговските банки. Досега върху депозитите със срок над две години, както и репо-сделките се начисляваха 4 на сто, а върху останалия ресурс заделяните резерви бяха 8 процента.

Втората мярка предвижда наличностите в каса на банките да се изключат напълно от определянето на размера на задължителните минимални резерви. Тези две мерки ще изтеглят ликвидност от банките за общо 225 млн. лв. И двете промени са отдавна очаквани от банките, като ефектът от прилагането им е вече калкулиран в бюджетите им за следващата година.

Мерките са описани и в меморандума на страната с Международния валутен фонд. На заседанието на управителния съвет на БНБ е присъствал без право на глас председателят на Асоциацията на търговските банки Димитър Костов. От БНБ дебело подчертават, че си запазват правото да се предприемат "и допълнителни мерки с цел по-равномерното и балансирано развитие на кредитната активност в страната".

Темповете, с които се развива кредитната експанзия, отдавна притесняват централната банка. В последния си бюлетин ескпертите й подробно са описали възможните рискове върху банковата система, ако отпускането на нови заеми продължи с размаха, с който се прави това сега.

Изборът на дата (6 декември е Денят на банкера), от която влизат новите рестрикции, също едва ли е случайно избрана. Това е явен намек именно на този ден банките да се замислят върху провежданата от тях досега кредитна политика. "Последните данни показват запазване на високите темпове на нарастване обема на кредитите. През октомври абсолютното нарастване на кредитите възлиза на 420 млн. лв., при 445 млн. лв. за септември.

Кредитът за частния сектор нараства в продължение на 27 последователни месеца с 40% на годишна база, като от второто тримесечие на 2003 г. тези темпове се стабилизираха около 50%", се казва в официалното съобщение от БНБ. Приетите мерки вчера са поредните, които целят намаляване на скоростта на кредитиране. На 1 април например беше променена Наредба №9 на БНБ, като основният акцент беше намаляването от 120 на 90 дни на срока, в който при неплащане кредитите трябва да се класифицират като загуба. По Гергьовден пък правителството изтегли от банките ресурс за около 300 млн. лв. На 1 юли влезе в действие разширеният Централен кредитен регистър, който има за цел да намали риска в банковата система.

От същата дата пък 4% от привлечения ресурс със срок над две години влезе в изчислението на задължителните резерви. Дотогава те бяха изключени от МЗР, като от тази мярка бяха изтеглени 45 млн. лв. От 1 октомври влезе в сила още една мярка за забавяне на темповете на нарастване на вътрешния кредит. От тази дата за поддържани резерви се признават само 50 на сто от наличностите в каса на търговските банки. Прекият количествен ефект от тази мярка е нарастване на среднодневна база на резервите на търговските банки в БНБ с около 170 млн. лева.

Нищо от тези мерки не "доведе до появата на ефекти, които да показват, че търговските банки отразяват в кредитната си политика поредния сигнал, даден от БНБ чрез предприетите от началото на годината мерки, за необходимостта от по-равномерно нарастване на кредита за частния сектор", обобщават от централната банка. Твърде е възможно и този пореден сигнал към сектора да не доведе до спад в кредитирането. За тази година ръстът на заемите ще достигне най-вероятно до около 50%. Целта на БНБ обаче е през 2005 г. това нарастване да спадне двойно - или да намалее до 20-25 на сто на годиша база.

Вече се чуват мнения, че за да се постигне този спад е нужно да се въведат далеч по-рестриктивни мерки. Преди няколко месеца ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд намекна, че се обмисля въвеждането на кредитни тавани у нас.