Разногласията по въпросите на външната политика между Вашингтон и Брюксел ще се пренесат трайно и на валутния пазар
“Участниците на срещата (управителите на Централните банки и министрите ни финансите) едва ли ще достигнат до някакво решение, освен неубедително изказване в полза на плавните промени във валутните курсове, като определено ще се въздържат от всякакви коментари за текущите курсове на валутния пазар. Нещото, което можеше да се направи е да се назоват факторите, които наистина влияят краяно негативно на динамиката на валутните курсове, но по всичко личи, че това няма да стане”, коментира Neil Mellor от Bank of New York.
Вече имаше някои изказвания от високопоставени чиновници н европейските структури, че валутният пазар ще бъде важна тема на срещата, макар обикновено тя да остава настрани от разговорите.
Срещата на G20, на която участват банкери и министри на финансите от формата G7 плюс представители на най-бързо развиващите се световни икономики като Китай, индия и др., протича успоредно със срещата на Организацията на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество в Чили, където ще вземат участие американският президент Буш и китайския премиер Ху Дзинтао. За Конференцията в Сантяго се смята, че акцентът ще е либерализирането на паричната политика на Китай и въвеждането на “плаващ” курс на юана.
“Ежедневните исторически рекорди, които бележи единната европейска валута спрямо американския долар вероятно ще направи темата доминираща на срещата в Берлин.
Валутните курсове се промениха изключително рязко от последната среща на G7, която се проведе преди време във Вашингтон. Тогава участниците излязоха само с декларация, осъждаща резките движения на пазара. Днес няма никакви съмнения, че именно това ще е в центъра на вниманието”, заяви сутринта министърът на финансите на Япония Садаказу Танигаки.
“Най-вероятно становищата на САЩ и Европейският съюз по въпросите на валутния пазар ще останат толкова различни, каквито са и по въпросите от политически характер”, коментира Daragh Maher от Calyon.
"Ако Европа започне да се “оплаква” , че трябва да носи несъразмерно бреме в регулирането на валутния пазар, САЩ ще отправят нападки по отношение на недостатъчния ръст на икономиката на Стария континент и да настояват за засилване на структурните реформи в еврозоната”.
Този конфликт обрича другите участници в срещата да бъдат просто наблюдатели.
“Отказът на представителите на Европа без основание да подкрепят един слаб долар, срещу което Министерството на финансите на САЩ ще извади довод, че последните движения на пазара са били неконтролируеми, ще доведе до това, че на представителите на развиващите се икономики не им остава нищо друго освен “зашеметено” да ваблюдават развитието на словесния двубой между Европа и САЩ”., каза още Mellor.
Всичко това потвърждава скептицизма на пазара, че от срещата не може да се очаква нищо друго освен поредна ненужна и неефективна декларация, в която да се посочва, че “прекалената нестабилност и неконтролируемите промени на пазара са нежелателни”.
Аналитици се съмняват и че президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише ще си позволи да използва епитета “брутален ръст”, когато стане дума за повишаването на курса на еврото.
“Мисля, че ще чуем заявления, които ще са изключително сходни с тези от последните срещи на G7”, смята Ian Stannard от BNP Paribas.
Все пак има още един шанс нещо да се промени, тъй като президентът на ЕЦБ Трише и шефът на Федералния резерв на САЩ Грийнспан ще говорят пред експертна група на Конгреса на банкерите във Франкфурт.
“Трише най-вероятно ще повтори предишните си изказвания, естествено в по-мек вариант, докато Грийнспан със сигурнот ще е много внимателен по въпросите на валутните курсове, тъй като това е в прерогативите на американското Министерство на финансите, а не на ФЕД”, смята Simon Hayley от Capital Economics.
Министърът на финансите на САЩ също е в Европа от два дни, но по време на своите изказвания първо в Дъблин, а вчера във Варшава даде на европейците да разберат, че зад максимата – “САЩ ще продължи да провежда политиката на силен долар”, трябва да се разбира – единствено намерението на Вашингтон да продължи да поддържа благоприятни икономически условия и да осигурява дейността на пазарните институции в страната, като по този начин осигури приток на чужди инвестиции, което е и залог за “силен долар”.
Аналитици от Capital Economics коментират, че изказването на Сноу изобщо не бива да се тълкува като някакво целево ниво на курса на долара, към което ще се стреми Вашингтон.
Така че може спокойно да се направи заключението, че дори и ЕЦБ и Националната банка на Япония да се намесят на валутния пазар, Федералният резерв категорично няма да участва в тези интервенции. Още повече, че не само Сноу, но и редица ръководители на ФЕД нееднократно подчертаха, че валутните курсове трябва да се определят от свободния пазар.
Още повече, че министър Сноу подчерта в изказването си пред аудитория в Дъблинския университет, че “силният долар е в интерес на Америка”, а валутните курсове трябва да се установяват на свободния пазар, както и че основен двигател на пазара са икономическите данни, към което той се стреми в провеждането на паричната политика на САЩ.
На въпрос, дали властите в САЩ планират да се намесят на пазара, за преустановяване на рекордния ръст на еврото спрямо американския долар, Сноу категорично заяви, че “основна политика на Вашингтон е ненамесата на валутния пазар”.
Трише също има за какво да се сърди. След изключително рязкото му изказване от началото на седмицата и заплахите ЕЦБ да проведе интервенция на пазара, по време на редовната среща на Изпълнителния съвет на ЕЦБ вчера, стана ясно, че до коментиране на евентуална интервенция изобщо не се стигнало. Трише за пореден път заяви, че заяви, че ръстът на еврото спрямо долара, комбиниран с рекордните цени на петрола през последните седмици е пагубен за икономиката на еврозоната.
“На всички е ясно, че се наблюдава забавяне на икономиката на еврозоната и причината за тома са сюрпризите на валутния пазар”, каза той.
През третото тримесечие ръстът на икономиката на еврозоната е само 0.3% - най-ниска стойност за последната година.
Днес в словесната канонада се включи и управителят на Националната банка на Германия Ханс Айхел, който директно обвини САЩ, че нямат интерес от регулирането на проблема, но в същото време каза, че САЩ, Япония и Европа достигнат споразумение относно валутните курсове, то това ще стане тайно.
За разлика от някои свои колеги, членът на FOMC на Федералния резерв Едуард Грамлих (Edward Gramlich) заяви в края на миналата седмица, че - “Бюджетният дефицит на САЩ е заплаха както за националната, така и за глобалната икономика”, като разкритикува Белия дом, че липсва политическа воля за решаването на този проблем. “В момента имаме огромни дефицити, а политиката за намаляването им, ако въобще решите да я наричате така, е просто ужасна”, заяви Грамлих пред аудитория в Мичигънския университет.
Грамлих каза още, че националното ниво на спестяванията се намира на рекордно ниско ниво, което ще се понижава още с промяната в демографски аспект.
Той призова Вашингтон да се върне към политиката на бюджетни ограничения от началото на 90-те години. “Мисля, че тези ограничения бяха изключително ефективни”, заяви Грамлих.
Гравлих коментира още, че много азиатски страни, особено Япония и Китай, стимулират експорта си, подкрепяйки курса на долара и подтискайки националните си валути на ниски нива. Япония – чрез валутни интервенции, а Китай – чрез фиксирания курс на юана.
“Колко дълго ще могат още да го правят. Ако при тях започне сериозен ръст на инфлацията, за което вече има данни в Китай, те ще трябва да прекратят да поддържат долара за сметка на националните им валути. А това от своя страна ще доведе до огромна нестабилност в целия свят”, коментира Грамлих.
Според него, пътят на стабилността преминава през силен ръст на националните икономики на страните – основни търговски партньори на Вашингтон, в съчетание с повишаване на размера на спестяванията в САЩ. “За да повишим спестяванията на населението на страната, трябва да съкратим дефицитите си. Аз лично бих искал да се върнем към балансиран бюджет, колкото се може по-скоро”, каза още Грамлих.
Грамлих заяви, че “другите развити икономики трябва да прекратят да стимулират растежа си чрез насърчаване на експорта си, а чрез стимулиране на вътрешното потребление.
Това вероятно трябва да се договори на международен форум”.
Резюмирайки изказването си, Грамлих заяви – “финансовата стабилност на целия свят зависи от финансовия аскетизъм на САЩ в съчетание със стимулирането на вътрешното потребление в другите страни”.
“Проблемът не е в еврото, проблемът е в долара”, заяви от своя страна министърът на финансите на Белгия Didier Reynders.
Премиерът на Люксембург Jean-Claude Juncker, който през януари ще стане първия постоянен президент на еврогрупата, също е привърженик на “силния долар”.
След като на всички е ясно, че устойчивото понижаване на американския долар е неизбежна част от корекциите на бюджетния дефицит на САЩ, остава на предстоящата среща ще видим, дали еврозоната ще пожертва част от експортния си потенциал, за да помогне на САЩ да се справи с този проблем.
По всичко личи, че разногласията по въпросите на външната политика между Вашингтон и Брюксел ще се пренесат трайно и на валутния пазар.