В Организацията на обединените нации (ООН) започва мащабна реформа, най-голямата от 1945 г. насам, съобщи Би Би Си, като се позова на свои източници от централата в Ню Йорк. Шестнадесетчленна комисия трябва да представи в четвъртък план за реформиране на организацията, който да подобри функциите и действията на ООН при кризи и глобални заплахи.

Реорганизацията има за цел за усъвършенства способностите на ООН за интервенция в кризисни държави, както и за реакция на световните заплахи като оръжията за масово унищожение, посочва Би Би Си. Специалната група освен това ще настоява и за разшияраване на Съвета за сигурност с нови членове. Според британската медия, ако реформата се осъществи, тя ще бъде най-обхватната от края на Втората световна война досега.

Миналата година генералният секретар на ООН Кофи Анан е помолил 16 ветерани от световната политика и дипломация да се заемат със задачата. Комисията се ръководи от бившия тайландски премиер Ананд Панярачун и в нея влизат влиятелни личности като бившия руския премиер и външен министър Евгений Примаков, съветникът по национална сигурност при Джордж Буш-баща, Брент Скаукрофт, бившият китайски вицепремиер Цян Цичън, бившият посланик на Великобритания в ООН, лорд Дейвид Хани, бившият френски министър на правосъдието Робер Бадинтер, генералният секретар на Арабската лига Амр Муса и т.н.

Докладът, който комисията се очаква до обяви в четвъртък, ще препоръча Съветът за сигурност да се ангажира с изключителното обещание за "колективно действие" срещу всяка държава или група, която извърши ядрена атака или дори заплашва с подобно нападение неядрена страна, посочва в. "Файненшъл таймс". Според изданието членовете на комисията продължават да считат като главна глобална заплаха разпространението на атомните оръжия, но предупреждават, че съществуващият режим на ядрени споразумения е неефективен и трябва да се промени.

Групата ще предложи списъкът с международни заплахи да бъде разширен и в него да бъдат включени и проблеми като бедността, епидемии като СПИН, екологични катастрофи, а не само "класическите" военни заплахи.

Би Би Си обяснява, че ветераните настояват и за повече пълномощия на Съвета за сигурност, насочени към превантивни действия срещу заплаха в някоя държава. В момента съветът може да нареди например интервенция, а всяка държава членка може да предприеме самоотбрана, ако е налице непосредствено предстояща заплаха.

Съветът може да обяви и конкретната заплаха като застрашаваща международната сигурност, но дефиницията често е неясна и двусмислена, което забавя и целия процес на реагиране.

Ветераните освен това са на мнение, че членовете на съвета трябва да нараснат от 15 на 24, като петте постоянни членки САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция може да запазят местата и правото си на вето.