Последната част на широкооспорваната социална реформа в Германия влезе в сила на 1 януари, предадоха германските медии. Наред с редица нови законодателни промени правителството на канцлера Герхард Шрьодер въведе и данъчни намаления, които трябва да върнат доверието на бизнеса и гражданите в реформаторските способности на управляващата коалиция между социалдемократи и зелени.

Данъчните облекчения възлизат на обща сума от около 6.5 млрд. евро и от тях ще спечелят всички данъкоплатци, най-вече семействата с деца и хората със средни и по-ниски доходи, обяви правителството в Берлин на официалната си страница в интернет. Намаленията засягат основно подоходните данъци, като данък общо доход намалява с почти 14 пункта. Така, ако през 1998 г. германците са плащали на хазната 25.9 % от дохода си, сега те ще дават само 15%. Съществено е и облекчаваните за лицата с най-високи доходи, които досега трябваше да плащат като данък над половината от доходите си (53 %), а сега само 42 %. От това според федералното министерство на икономиката и труда облаги ще извлекат и средното, и ниското съсловие. Наред с преките лични данъци германското правителство се опитва да облекчи и традиционно сложната и разклонена система на фирмено облагане, като за в бъдеще ще има единна ставка на корпоративния данък от 25 %.

Така например, ако неженен германец без дете има годишен доход от 25 000 евро, през 1998 г. в хазната са отивали 4729 евро, а от тази година - 3605 евро. Несемеен с едно дете и доход 45 000 вече ще плаща данък от 3114 евро вместо досегашните 4834 евро. Най-осезаемо е облекчението при семейство с две деца - при 45 000 евро годишен доход държавата си взема 5848 евро вместо досегашните 8018 евро. Наред с това Берлин мотивира и родителите с тристепенно увеличаване на детските помощи. От 2002 г. те са 154 евро на месец за първите три деца. От тази година обаче става така, че едно средностатистическо семейство на работници (30 000 брутно годишно възнаграждение) с две деца ще получава на практика повече детски помощи, отколкото му вземат като данък. Заедно с по-ниските данъчни ставки това семейство ще има на разположение 2392 евро повече отколкото през 1998 г.

По-спорни обаче и далеч не толкова еднозначни са промените в пазара на труда, залегнали в т.нар. Четвърта част на реформите "Харц". Като цяло те предвиждат орязване на социалните помощи за дългосрочно безработните и мотивирането им да се захванат с непривлекателна и слабо платена работа с цел намаляване на безработицата. През юли бе договорено откриването на около 400 000 временни места главно в обществения сектор, за които възнаграждението ще е 1 евро на час, което е близо двадесет пъти по-малко от средната надница в Германия.

По думите на канцлера Шрьодер намаляването на безработицата не трябва да се разбира като по-голямо натоварване на заетите, но преди всичко като по-добро посредничество за намиране на работа. В бъдеще специални "лични асистенти" ще се занимават младите безработни, а на тези под 25 години ще предлагат оферта за обучение, възможност за работа "с квалифицирани елементи", или -когато е възможност - работно място.