Провалената приватизация на цигарените фабрики на "Булгартабак" извади на дневен ред решаването на много въпроси в системата на холдинга. Основният от тях е проблемът с липсата на средства за провеждането на изкупната кампания. Очакванията бяха с част от парите от продажбата да се финансира покупката на тютюни от реколта 2004. Теорeтично двете възможности пред компанията са да поиска заеми от банките или да се организират вътрешно груповите финансови ресурси - от печалби, от вече постъпили средства от продажба на активи и др. Втората възможност обаче е на път да отпадне. Само през последните няколко месеца холдингът е раздал общо 45 млн. лв. на дъщерните си фабрики за покриване на задължения, изплащане на заплати и частично обезпечаване на изкупната кампания. За нея са необходими между 33 млн. и 43 млн. лв., заяви за "Дневник" изпълнителният директор на "Булгартабак холдинг" Георги Костов. Долната граница е, в случай че бъдат продадени преработвателни фабрики и новите собственици поемат финансирането на изкупуването на тютюна. Ако това не се случи, ще бъдат необходими 43 млн. лв., обясни Костов. Решението да се искат пари от банките за изкупуването на тютюна трябва да се вземе от управителния съвет. Надзорният съвет обаче трябва да даде съгласие за подписването на договори за поръчителство на кредити на дъщерните фабрики. Общото събрание пък трябва да даде право на изпълнителния директор за подписването на договори за съотговорност.

Социалният фонд, който холдингът създаде със старта на приватизацията, за да покрива последиците от преструктурирането и продажбите, е на път да се превърне в най-голямата главоблъсканица пред ръководството на компанията. Той трябваше да се финансира изцяло със средства от раздържавяването, като най-големите постъпления се очакваха точно от цигарените фабрики. Засега никой от холдинга и Министерството на икономиката не е дал обяснение за бъдещото съществуване на тази структура.

Другият въпрос, който засега е без отговор, е ще продължи ли продажбата на тютюневите фабрики. От правна гледна точка няма проблем раздържавяването на тези предприятия да продължи, но малко вероятно е да се очаква, че в такава ситуация ще се стартират нови процедури.

Според източници, близки до сделката, най-вероятният развой на нещата е решение за съдбата на приватизационната процедура да се вземе на политическо ниво след изслушването на надзорния съвет пред парламента. Засега надделява мнението, че заключението от обсъждането ще е, че стратегията е нарушена и трябва да се спре процедурата. В малкото оставащо време до изтичането на мандата на правителството е невъзможно да се подготви друга стратегия, а тя е задължителна за раздържавяването на "Булгартабак" според закона за приватизация. От друга страна, управляващите вече приложиха двата най-популярни метода - предлагане на холдинга като цяло предприятие и продажба поотделно.

Проверка на "Дневник" показа, че спряната продажба на цигарените фабрики няма да създаде проблеми в работата на големите тютюнопреработвателни компании. В края на миналана година правителството издаде на 40 компании безсрочни разрешения за промишлена обработка на тютюн. Сред най-големите са американската "Сокотаб", швейцарската "Даймон", гръцката "Лийв табако А. Михайлидис", българските "Тракия табак", "Ники БТ", "Норд табак Никотиана". Данните на фонд "Тютюн", пред който компаниите заявяват количествата тютюн за изкупуване, показват, че "Булгартабак" не е фактор на тютюневия пазар. Дъщерните фабрики на холдинга изкупуват около 20% от общо произведеното количество тютюни. Заявената квота за производство и изкупуване на тютюн от реколта 2005 от всички играчи на пазара до момента е общо 51.769 хил. тона, съобщи изпълнителният директор на фонд "Тютюн" Октай Ахмедов. От тях едва 10 300 тона ще бъдат изкупени от дружествата на "Булгартабак" - основно от "Гоце Делчев БТ", Кърджали БТ" и "Пазарджик БТ". Всички останали количества са заявени от частните конкуренти на холдинга.