Заседанието на борда приличаше на корпоративен еквивалент на "Момиче за един милион долара" на Клинт Ийстуд - челен сблъсък на две жени (нещо немислимо допреди 10 години в мъжкия делови свят) за съдбата на може би най-прочутата дама в днешния бизнес - Карли Фиорина. Директорът в управителния съвет на "Хюлет-Пакард" Патриша (Пати) Дън, която иначе е вицепрезидент на "Барклис глобъл инвесторс", успя да свали от поста й на изпълнителен директор Карлитън (Карли) Фиорина и да оглави борда. Това е кулминацията на драматичното заседание от 8 февруари.

Или така би разказал историята Холивуд.

Списанията "Форчън" и "Бизнесуик" обаче описват малко по-различна картина на многомесечни интриги и задкулисни маневри около "боксовия ринг". Зад повечето от тях прозира силуетът на един мъж, но за човека, който сглобява заговора и дърпа конците, ще стане дума малко по-късно.

Позицията на Фиорина е силно подкопана от серията покупки, които "Хюлет-Пакард" прави под нейно ръководство - най-вече тази на "Компак", превърнали според мнозина компанията в трудно управляем мастодонт, пилеещ сили в излишни и скъпи начинания. Предисторията на отстраняването й започва през миналото лято, когато в края на третото тримесечие резултатите за приходите доста се разминават с планираното и в "публична екзекуция" Карли уволнява групово трима висши шефове по продажбите. През есента управителният съвет е с опънати нерви, няколко директори са напуснали, други се готвят да го сторят... С една дума, време е да се действа.

Въпросът е кой ще реши да удари Карли и погледите се насочват към Дън. Тя е в борда от 1998 г. и не си поплюва. Червенокоса дъщеря на водевилен актьор и шоугърла от Лас Вегас, тя израства в компанията на Нат Кинг Коул и Уолт Дисни. Когато през 1975 г. завършва университета на Калифорния в Бъркли, Пати мечтае да се запилее някъде далеч - примерно като кореспондент в Истанбул. За да помогне на родителите си обаче, тя започва като почасова секретарка в "Уелс Фарго" - не искала постоянна работа, защото не й харесвало да е банков служител.

"Мислех си, че по-скоро ще се упоя с хлороформ и ще умра", спомня си Дън през 1999 г. По това време тя не само е станала президент на "Барклис глобъл инвесторс", но и заема 11-о място в класацията на "Форчън" за 50-те най-влиятелни жени в американския бизнес. Е, вярно, че номер едно в този списък е Карли Фиорина и не помръдва от тази позиция от създаването му през 1998 г. до 2003 г. (миналата година тя отстъпи на Мег Уитмън от eBay)

Някъде през 2002 г. Пати Дън открива, че има рак на гърдата и меланома и се оттегля от почти всички постове, за да се лекува. Към есента на 2004 г. обаче се завръща в бизнеса с пълна сила. По това време бордът създава впечатление, че все още стои непоколебимо зад Фиорина. Броени седмици по-късно ще се разкрие, че членовете му са били превзети от своеобразна управленческа шизофрения. От една страна, след края на финансовата година на корпорацията на 31 октомври бордът гласува премия за служителите от общо 90 милиона долара.

Изглежда, командването на легионите ги награждава за заличаването на загубите от лятото и "главнокомандващият" Фиорина си е заслужила своите 567 хиляди долара бонус. Няма и три месеца по-късно същите хора я изхвърлят през вратата. Защото си вършела зле работата и се опитвала да издига свои протежета към върховете. Къде е логиката? Вероятно в това, че когато са гласувани премиите, напрежението в борда още не е достигнало точката на кипене.

Наистина през декември Фиорина изглежда самоуверена както винаги и отхвърля идеи да се създаде постът главен директор по операциите, "защото е по-добре изпълнителният директор сам да държи кормилото". Със смях посреща неспирните слухове, че ще заеме висш държавнически пост: "Аз съм шеф на "Хюлет-Пакард". Обичам компанията. Обичам работата си... И още не съм свършена."

Четири седмици по-късно всичко е съвсем различно. По пътя към заседанието от 8 февруари има няколко жалона. Първият е тридневното планово заседание на борда на 12 януари в Сан Франциско, когато вместо Фиорина да определя дневния ред, това правят Пати Дън с няколко от членовете.

После се понасят слухове за "горещата" сцена, в която те просто прочели на темпераментната Карли своите точки, събрани само на една страница. Следва много напрегнато заседание на борда с малко взети компромисни решения. Десет дни по-късно - на 24 януари, "Форчън" и "Уолстрийт джърнъл" излизат със статии, в които се твърди, че бордът заплашва да отнеме правомощията на Фиорина. Тя е бясна от изтичането на информация, а на спешно организираното "телефонно" заседание на борда двете с Дън си разменят твърде солени реплики.

Решенията са само две - че членовете му "никога, никога" няма да говорят с пресата и че много бързо трябва всички да се съберат очи в очи и да разпръснат събралите се буреносни облаци.

Въпросната среща се провежда на 7 февруари в Чикаго, когато директорите помолват Фиорина да ги остави насаме да обсъдят въпросите. Обсъждането продължава три часа. Накрая Пати Дън иска оставката на Карли и бордът я получава. Формалното гласуване е на следващия ден.

Тук е мястото да разкрием човека, сглобил "заговора" срещу Карли Фиорина. Той се казва Ричард Хакборн, твърди в последното си издание сп. "Бизнесуик". Директор в борда на HP, той се смята за създател през 80-те години на бизнеса с принтери на компанията, превърнал се в истинска златна мина.

От дома си в Бойс, щата Айдахо - далеч от централата в Силиконовата долина, в продължение на месеци той е провеждал задкулисни маневри. Двама "инсайдъри" от компанията твърдят, че Хакборн е бил угрижен от първия момент, когато Фиорина е била назначена на най-високия пост, макар че е бил в комисията, която я избира през 1999 г. В последните седмици преди драматичното заседание на 8 февруари той е бил ключовият агитатор на плана да се прехвърлят оперативните правомощия от Фиорина към шефовете на подразделения и е убедил мнозина от новите членове на борда да гласуват за това.

Сега въпросът е дали 67-годишният Хакборн ще смогне да разпростре влиянието си и върху новия СЕО на "Хюлет-Пакард" и бъдещата стратегия на компанията. Изглежда, че на Уолстрийт мислят като него - че трябва бизнесът с принтери да се отдели от производството на компютри и периферия, възлизащо на 80 млрд. долара. Принтерите са абсолютният хит на компанията - през първото тримесечие на 2005 г. Те са донесли 932 млн. долара приходи, а през миналата - 73% от оперативните приходи и 30% от продажбите. Бордът засега - поне пред медиите - е на обратното мнение.

Хакборн подкрепя Фиорина за закупуването през 2002 г. на "Компак" за 19 млрд. долара и въпреки яростната съпротива на Уолтър Хюлет.

Първоначалната му идея е била тя да върши нещата, които той иска, но предпочита да не афишира като свои. Но разочарованието му от Карли, от гръмките й обещания и желязната й ръка, бързо расте и достига кулминацията си през 2004 г. Двамата често спорят по настояването му за по-агресивна политика.

Така на 7 февруари Хакборн успява да върне в борда Томас Пъркинс - тъкмо навреме за да гласува и той за отстраняването й. Пъркинс напуска през 2004 г. след като Фиорина демонстрира раздразнението си от неговата прямота и критичност.

Хакборн дърпа конците над трона на HP повече от 10 години. През 1992 г. отказва на съоснователите на компанията Дейв Пакард и Бил Хюлет да заеме най-високия пост и вместо това влиза в борда. Сериозни са заслугите му за отстраняването на Люис Плат през 1999 г., а след като посочи вратата и на Фиорина, е накърнена репутацията му на "жива легенда" за инвеститори и инсайдъри.

От гледна точка на мениджмънта любопитното е, че, изглежда, Фиорина никога не е била принуждавана да избира между това да следва борда, или да си изгуби работата. След 8 февруари бордът заяви, че няма да променя структурата и стратегията на "Хюлет-Пакард", както настояват мнозина от Уолстрийт.

Но така компанията няма да си намери скоро първокласен шеф, защото никой не иска да е окован към стратегия, която смята за губеща. А време за губене няма, защото конкуренцията вече се нахвърли. Сред потенциалните наследници на Карли се сочат хора от Ай Би Ем като Джон Джойс, шеф на сервизния отдел, или Джеймс Макнърни от 3М - все хора, които не са прочути с техническите си познания, но са във висшата класа на универсалните шефове с личен почерк.

Казусът с Фиорина е само поредният сблъсък между корпоративните бордове и изпълнителните директори в Америка. Според някои анализатори той е концептуален, защото вече е важно не с какъв бюджет разполагаш, а каква общност от служители и най-вече от клиенти контролираш. Не продавачът, а клиентът определя какво ще купи.

А, да не забравим Карли! Какво я чака ли?

Едва ли ще влезе в политиката, екзотична изглежда и идеята да оглави през юни Световната банка. Някаква ориентация дава вглеждането в това кой е нейният PR - дългогодишната й напориста приятелка Кати Фицджералд, и колко е дебел портфейлът й - тя си тръгна от "Хюлет-Пакард" с 21 милиона долара обезщетение за преждевременната раздяла. Така че не я отписвайте.

 

--------

 

А сега накъде?

 

Кариерата й започва през 80-те като счетоводител в AT&T, през 1999 г. оглавява гиганта "Хюлет-Пакард", през 2004 г. е безработна. Няколко от нещата, които на 50 години Карли Фиорина трябва или е търде рано да обсъжда:

 

ДА ОГЛАВИ ТЕХНОЛОГИЧНА КОМПАНИЯ

 

Плюсове: Може да я нападат за сливането с "Компак", но тя си остава търсена стока в тази индустрия, още повече че е работила за "Люсънт" и AT&T. Разместванията от гигантските сделки на SBC/AT&T и Verizon/MCI може да разкрият възможности в телеком сектора.

 

Минуси: Няма интересни оферти в момента.

 

Залози: 2-1

 

ДА ОГЛАВИ ФИРМА ИЗВЪН ТЕХНОЛОГИИТЕ

 

Плюсове: Всяка компания се нуждае от ефективен стратег като Фиорина. Наследничка на Майкъл Ейснър в "Дисни"?

 

Минуси: Сега може да е подвила опашка, но самочувствието й е голямо. Офертата трябва да дойде от наистина голяма компания и по възможност да не е под контрола над фамилията собственик.

 

Залози:10-1

 

ДА НАПИШЕ КНИГА, ДА ЧЕТЕ ЛЕКЦИИ

 

Плюсове: Да повдигне завесата пред приключенията си в HP би й донесло седемцифрена сума хонорар. Добавете и 50 хиляди долара за 45-минутна реч.

 

Минуси: Книгата може да се възприеме като оправдаване. Я да изчака няколко години.

 

Залози: 4-3

 

ДА ВЛЕЗЕ В АДМИНИСТРАЦИЯТА

 

Плюсове: Има назначение в Комисията по космически изследвания на САЩ и е дарител в полза на Джордж Буш. Говори се, че ще става висш бюрократ или ще се кандидатира за важна служба в Калифорния.

 

Минуси: Спомнете си смешните снимки на Пол О'Нийл (бившия министър на финансите) как обикаля Африка с рок звезда. Боно още печели "Грами", а къде е днес бившият шеф на "Алкоа"?

 

Залози: 40-1

 

ДА СЕ ПЕНСИОНИРА

 

Плюсове: С чек от 21 млн. долара от HP Фиорина няма за какво да се притеснява.

 

Минуси: Твърде млада е, за да кротува на верандата. Пък и сигурни ли сме, че се издъни в HP? След три години може пресата да пише как всъщност бордът на компанията е направил грешка.

 

Залози: Абсолютно невероятно.

 

Източник: сп. "Форбс"

 

------------

 

Императори и дипломати

 

Днес налагащото се корпоративното мото е, че е по-важно да вдъхновяваш и мотивираш хората около себе си, отколкото да си перфектен стратег, писа Джон Гапър във "Файненшъл таймс" в коментара си "Когато компаниите се нуждаят от дипломат". Затова бордовете на компаниите започват да се разделят с изпълнителни директори, които обещаваха да разтърсят всичко с визията си, и да търсят "дипломати", както направи "Сони" с назначаването на сър Хауърд Стрингър за шеф.

Ако Фиорина се беше вслушвала в това, което й казват бордът и клиентите, щеше да разбере, че стилът й подхожда повече на по-малка компания, където можеш да си позволиш да командваш, отколкото на сложния организъм на една корпорация, в който се водят вътрешни битки.

В миналогодишното издание на "Слоун мениджмънт ривю" Джей Когнър и Дейвид Надлър очертаха разликите между "съдържателните" (content) и "контекстуалните" (context) корпоративни лидери.

Първите са хора, вярващи в стратегията, в силата на верния отговор и програмните декларации. Вторите залагат на ценности, култура, взаимоотношения и работа в екип. Компаниите са изкушени да наемат първия тип, защото той сякаш носи радикално решение на проблемите и удовлетворява очакванията на инвестиционните банкери за бърза промяна. Но това невинаги сработва и "императорският" маниер повече отблъсква, отколкото мотивира служителите. Карли не биваше да тръби наляво надясно, че започва нова ера в компанията.

Разбира се, изборът между "съдържателен" и "контекстуален" шеф може да е цикличен и първият да е подходящ за закъсали организации, а вторият - за стабилизирани. Но винаги ще има място за корпоративен "дипломат", когато нещата отиват на зле и се пилее повече енергия във взаимни обвинения вместо в съвместна работа.

Компаниите са изградени от човешки същества, а не само от идеи и стратегии, и е добре стоящият на началническия пост да знае това.