Агенцията за приватизация (АП) ще заведе гражданско дело срещу плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ". За избирането на процесуално представителство по бъдещото дело агенцията проведе конкурс. Той беше спечелен от адвокатската кантора "Симеонов и Дерменджиев". Преди ден договорът беше одобрен от надзора на АП и предстои окончателното му подписване. От приватизационното ведомство и кантората обаче отказаха да кажат подробности.

От обявата за конкурса става ясно, че тепърва предстои да се формулира искова претенция на агенцията.

Крайното решение да се предяви иск към "Нефт и газ" е взето от Министерския съвет. По неофициална информация претенцията ще е за неоснователно обогатяване на дружеството с правата по нефтените концесии в Либия.

Пряко и чрез свързани лица 55.30% от капитала на "Проучване и добив на нефт и газ" притежава "Химимпорт". Дружеството има концесии за добив на петрол и природен газ в 10 находища в страната.

За пореден път се убеждаваме, че вместо държавата да обедини всички усилия за решаването на въпроса с тези концесии, прави опит да прехвърли проблема, заявиха от ръководството на "Химимпорт".

Договорът, с който България получи право за съвместно проучване и добив на нефт в Либия, изтече на 15 март. Той е подписан с Националната нефтена компания на арабската страна.

Въпреки изтичането на срока досега нито една държавна институция не е потвърдила, че това автоматично води до загуба на правата за българската страна. Министерството на икономиката се опитва да продължи срока на договора, като Милко Ковачев вече е изпратил писмо до либийския си колега и до президента на Националната нефтена компания на Либия с искане за среща. Засега няма подробности около развитието на нещата.

Иначе в геоложките проучвания до момента България е похарчила близо 180 млн. долара. Историята на нефтените либийски концесии минава през всички правителства за последните 15 години. Началото е през далечната 1980 г., когато България и Либия подписват споразумение ЕПСА 80 за съвместно търсене, проучване и добив на нефт в концесии в районите Гадамес и Морзрук. Страни по договора са държавните "Булгаргеомин" и Националната нефтена компания на Либия. Ако има разкрити нефтени залежи, двете страни са щели да разпределят добития нефт 15% за България и 85% за Либия.

През 1981 г. държател на правата върху концесията става Комитетът по геология, като по това време в Либия е регистрирана и Българска нефтена компания (БОКО), но след закриването на комитета неин приемник става "Геоком" ООД. След 1992 г. "Геоком", респективно БОКО, се влива в плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ", следват други рокади и през 2002 г. държавата изважда БОКО от "Нефт и газ" и отново го прехвърля към "Булгаргеомин".

Всичките тези смени на принципала стават обаче, без да е уведомена либийската страна. Неизправностите водят до редица правни и финансови проблеми. За да излезе от тази ситуация, през 2003 г. държавата създава ново дружество - Българска нефтена компания ЕООД, което става принципал на БОКО. Целта е да се започне на чисто и като страна по концесионния договор да продължи съвместната работа с либийската страна.

Междувременно новите собственици на "Нефт и газ" заведоха дела, за да докажат, че концесиите все още са част от дружеството. В рамките на десет месеца три съдебни инстанции, включително Върховният касационен съд, се произнесоха окончателно по казуса, като дават всички права на "Нефт и газ". Съдът постанови, че прехвърлянето е неправомерно, защото според закона могат да се прехвърлят цели предприятия, но не и клонове, какъвто всъщност е БОКО.

Според източници от министерствата, ангажирани със случая, при предлагането на "Нефт и газ" на борсата в проспекта и в оценката изрично е било посочено, че в активите на компанията не са нефтените концесии в Либия. Това пък дава правото на държавата да претендира за неоснователно обогатяване на купувача.