С приближаване на заветната година 2007 г., когато страната ни ще влезе в ЕС, самочувствието на българите явно се покачва, тъй като те теглят все по-големи и дълги кредити. Такава тенденция показват усреднените данни на Българската народна банка (БНБ) към края на 2004 г.

Ако през 2003 г. средният размер на един левов заем, теглен от домакинствата, е 2600 лв., то година по-късно тази сума нараства с 300 лв. до около 2900 лв. Освен това през 2003 г. 67% от всички левови кредити са били със срок на връщане между една и пет години. С над 5 години матуритет са едва 15% от задълженията. През 2004 г. процентът на тези между една и пет години спада до 51%, за сметка на над петгодишните, които нарастват до дял от 34% към всички кредити. Тези данни ясно показват ориентацията на населението да тегли по-големи като сума и по-дългосрочни заеми.

"Кредитирането на домакинствата е най-динамично развиващият се сегмент на банковия пазар и засяга голяма част от обществото ни. За да сме сигурни, че процесът на кредитиране на домакинствата е поставен на здрава основа и е устойчив, трябва да гарантираме, че потребителите получават точната информация при вземане на решение и добре разбират задълженията и рисковете, които поемат. Отново подчертавам, че този пазар има голям потенциал, но и носи своите рискове, тъй като домакинствата нямат дълъг опит в натрупването на дългове и тяхното управление", заяви само преди дни управителят на БНБ Иван Искров пред банкерите.

Статистиката при левовите заеми, които са преобладаващите за домакинствата, показва, че 76% от отпуснатата сума към този сегмент са в размер до 20 хил. лв. Общият брой на заемите към гражданите в края на 2004 г. е 1.33 млн., като 98.5% от тях са за суми под 20 хил. лв. Най-много са заемите на сума до 5 хил. лв., като средният им размер е 1240 лв. На второ място по бройка и отпусната обща сума са тези в диапазона 5 хил. лв. - 20 хил. лв., като средно един гражданин е получил около 9000 лв. Банковата статистика разкрива и информацията, че има 37 кредитополучатели сред домакинствата, които са теглили средно по 1.7 млн. лв.

За разлика от левовите заеми, които по принцип са много на брой, но на малки суми, при валутните заеми ситуацията е точно обратната. Около 50% от тях са на суми между 20 хил. лв. и 100 хил. лв. В диапазона 20 хил. лв. - 50 хил. лв. са 27% от всички отпуснати кредити във валута. Средната сума при тях е 13 хил. лв. Между 50 хил. лв. и 100 хил. лв. са други 23 на сто, като средната сума тук е вече 70 хил. лв. Около 10% от валутните кредити са отишли при 46 души, които са получили средно по 1 млн. лв. Заемите в чуждестранна валута са предимно дългосрочни, като половината от тях са отпуснати за срок над пет години, показва още статистиката на БНБ.

По последни данни от миналата седмица домакинствата дължат вече 5.2 млрд. лв. на банките, което представлява вече една трета от общия кредит в страната. Във връзка с това през първите три месеца на годината БНБ изработи проект на закон за потребителското кредитиране, който вече е изпратен на Министерството на икономиката. Същественото при него е въвеждането на понятието за “годишен процент на разходите по потребителски кредит”, което означава общата цена на кредита, изразена чрез годишен процент. Така потребителят ще има точна информация каква е цялата цена на тегления от него кредит, а не само лихвата.