Идеята за промяна в инвестиционния климат беше лансирана от бившия министър на икономиката Лидия Шулева, която с промени в законодателството искаше да пренесе ирландския опит в България.

Целта беше българската администрация коренно да промени отношението си към бизнеса, да съкрати времето и процедурите за обслужване, така че работата на компаниите да не се затруднява. След като промени закона за насърчаване на инвестициите, държавата даде специални преференции на компаниите, вложили над 10 млн. лв. в икономиката. В първия клас инвеститори бяха поставени тези, които изпълняват проекти над 100 млн. лв.

Втори клас инвеститори бяха фирмите с проекти от 50 до 100 млн. лв., а трети клес - тези с вложения от 10 до 50 млн. лв.

Впоследствие тези прагове бяха смъкнати, за да могат повече компании да получат държавна подкрепа. Така в първи клас се включиха проекти над 70 млн. лв., във втори - над 40 млн. лв. и в трети - над 10 млн. лв. Компаниите от първи клас получиха най-големи преференции. За своя сметка държавата се ангажира да изгражда прилежащата инфраструктура - пътища, водопровод и канализация, когато се инвестира на зелено. Те получават също индивидуално обслужване от Българската агенция за инвестиции, която им съдейства при издаване на разрешения от общински и държавни институции. Инвеститорите от втори и трети клас получават само индивидуално административно обслужване.

В случай на чиновнически пречки, експерти от агенцията са длъжни да им съдействат пред институциите.

В края на мандата правителството е на път да изневери на обещанието си да превърне България в Ирландия за крупните инвеститори.

Въпреки широко лансираните намерения за коренна промяна на инвестиционната среда, административните бариери продължават да пречат или да бавят изпълнението на важни инвестиционни проекти.

Повече от шест месеца първата компания, която получи сертификат за инвеститор от "първи клас", германският инвеститор "Линднер България" очаква да започне изграждането на прилежащата инфраструктура около околовръстното шосе на столицата, където компанията планира ново строителство. Това задължение по закона за насърчаване на инвестициите принадлежи на държавата, която се ангажира да подпомага компаниите с проекти над 70 млн. лв. Досега обаче правителството не е одобрило договора за финансиране.

Механизмът е трябвало да се изработи от министерствата на икономиката, финансите и строителството, но юридически пречки са забавили проекта.

От агенцията за инвестиции обясниха, че той вече е на етап съгласуване с другите министерства и до три седмици се очаква решението на кабинета. Ако обаче до изборите това не стане, има опасност проектът на външните инвеститори да се провали. Когато през ноември "Линднер България" получи своя сертификат, в договора с агенцията е записано, че до завършването на първия етап от проекта държавата ще изгради мост над Околовръстното шосе и локално платно.

Сертификатът беше даден на компанията заради мащабните инвестиции от 440 млн. лв., които се предвиждат до 2008 г. Досега в бизнес парка край София са вложени около 93 млн. лв. По план до август 2006 г. инвеститорът ще построи високотехнологичен център и жилищен коплекс от южната страна на околовръстния път.

Обектите не могат да се издигнат на гола поляна, затова се очаква държавата да прокара прилежащата инфраструктура.

Предварителните изчисления сочат, че ще са необходими около 12 млн. лв. "Надяваме се правителството наистина да одобри договора, защото в противен случай ще се наложи да преразгледаме договора с агенцията за инвестиции", обясни управителят на "Линднер България" Росен Плевнелиев. Инвеститорите неслучайно се безпокоят от по-нататъшното забавяне, защото традиционно такава инфраструктура се прокарва най-малко за година и половина.

Правителственото решение тепърва ще даде ход на останалите процедури, по които ще работят агенция "Пътища" и столичната община.

По закона за обществените поръчки те са обвързани със срокове и само свръхактивност от страна на администрацията ще доведе до успешен завършък на проекта, предвиждат експерти.

Докато с проекта на "Линднер" институциите видимо се провалят, то при инвестицията на турската компания "Шише джам" в Търговище помощта е в няколко посоки. Още през лятото на миналата година общината прокара пътя и водопровода до мястото, където ще се изграждат двата завода за стъкло на компанията.

В програмата на държавната компания "Публични инвестиционни проекти" за тази година са предвидени допълнителни средства, които ще се дадат за изграждане на канализационната система на завода за плоско стъкло, съобщават от Министерския съвет.

Преференциите за "Шише джам" бяха предоставени още преди законът за насърчаване на инвестициите да влезе в сила, затова и официално досега компанията не е получила сертификат за инвеститор "първи клас". Това не е пречка, МеПривилегиитекоитосеполагатнаинвеститорвиКлассаследнСертификат Първи клас инвестиции на Челопеч Майнинг ЕАД / Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД. Привилегии за Първи клас инвестиции: ·Информационно обслужване, предоставено от Българската агенция за инвестиции, което включва готови информационни материали, информация за потенциални партньори на местно ниво в страната; информация за всички административни процедури, които се отнасят до изпълнението на инвестиционния проект; ·По-кратки срокове за предоставяне на административни услуги свързани с изпълнението на инвестиционния проект.

Националното и местното управление трябва да предоставят на инвеститора административни услуги в срок по-кратък с една трета от посочения в законодателството. В допълнение на това, по Закона за насърчаване на инвестициите за някои специално определени административни услуги, които трябва да се предоставят на инвеститора, се предвиждат фиксирани по-кратки срокове; ·Индивидуални административни услуги, които ще се предоставят от Българската агенция за инвестиции. Инвеститорите имат възможността да упълномощат служители от Българската агенция за инвестиции, които от името на инвеститора и за негова сметка да получават от съответните национални и местни органи всякакви документи свързани с прилагането на съответния инвестиционен проект, които може да се изискват по сегашното законодателство; ·

Съдействие за развитие на инфраструктурата – при молба от страна на инвеститор 1-ви клас Министерски съвет може да приеме решение за финансиране изграждането на инфраструктура до мястото на проекта, ако такова изграждане е необходимо. Челопеч Майнинг ЕАД и Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД няма да искат държавна помощ за изграждане на инфраструктурата. ·По молба от инвеститор Първи клас Българската агенция за инвестиции може да предложи на съответните общински или държавни власти да се прехвърли правото на собственост или да се установи временно право на собственост върху държавен или общински имот без търг, безплатно или на преференциални цени.

Челопеч Майнинг ЕАД и Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД ще закупят необходимата земя по пазарни цени. додобивната компания "Челопеч майнинг" получи втория сертификат като инвеститор първи клас за проекта си в находището край Челопеч, съобщиха от Българската агенция за инвестиции (БАИ).

През тази и другата година собственикът на "Челопеч майнинг" канадската компания "Дънди прешъс металс инк." ще вложи 124.4 млн. лв. за модернизация и реконструкция на рудника и флотационната фабрика.

Това е вторият чуждестранен инвеститор, който по Закона за насърчаване на инвестициите може да получи индивидуално административно обслужване или държавна подкрепа за изграждане на прилежащата инфраструктура при изпълнение на проекта си. През ноември 2004 г. агенцията връчи първия сертификат на "Линднер холдинг Германия" за инвестицията му в изграждането и разширяването на "Бизнес парк София".

И двата проекта са над 100 млн. лв. и според закона имат право на държавна подкрепа. Според представения от "Челопеч майнинг" бизнес план до две години капацитетът на рудника ще бъде увеличен, като годишният добив ще достигне 1.5 млн. медна руда.

През миналата година са добити 620 хил. т руда при 550 хил. т през 2003 г., припомнят от дружеството. Новите технологии ще позволят медният концентрат, който в момента се преработва в чужбина, да се пречиства на място във флотационната фабрика в Челопеч, заяви неотдавна изпълнителният директор на "Челопеч майнинг" Лоранс Марсланд. „Челопеч майнинг" ще инвестира и в изграждането на допълнителни производствени мощности, складова база и сгради на обща площ от близо 1,5 млн. кв.м. Значителни средства ще бъдат вложени и в екологични проекти.

Инвеститорът няма да иска помощ от държавата за изграждане на прилежащата инфраструктура.

Мениджърите настояват само да купят земите за бъдещия си проект на пазарни цени без търг, съобщиха от агенцията за инвестиции. Ще се разчита и на индивидуална административна подкрепа, за да не се провалят сроковете за изпълнение на проекта. Още 15 молби от български и чужди инвеститори са постъпили в агенцията за получаване на сертификати първи и втори клас.

Положителна тенденция е, че четири български фирми кандидатстват с проекти за над 100 млн. лв. Други седем кандидатстват за сертификати като инвеститори втори клас с проекти над 50 млн. лв. и ще получат индивидуална административна подкрепа.