Чужди компании имат интерес да инвестират в изграждането на балнеоложки центрове в България, съобщи за "Дневник" председателят на Националната асоциация по балнеология и туризъм Цвети Миланова. На дневен ред са пет конкретни проекта за създаването на центрове и други туристически обекти, които да използват минералната вода, добави тя.

До края на годината може да се очаква, че вече ще има изградени нови балнеоложки обекти с чужди инвестиции, посочи Миланова. Тя не пожела да конкретизира имената на компаниите, които са потенциални инвеститори, защото преговорите още не са финализирани.

В асоциацията са постъпили запитвания за възможностите за инвестиране в балнеологията от компании от Германия, Великобритания, Кипър, Израел и Франция, каза Цвети Миланова. Имало и интерес и от други страни. Предложените инвестиции по отделните проекти варират между 800 хил. и 5 млн. евро.

Германската компания иска да изгради голям балнеоложки център с лечебна секция, басейни, пространства за водни спортове, забавления и други, описа Миланова. Инвеститорите са търсили подходящото за това място около голям град, където да може да се концентрира туристопотокът. Изборът е спрян на терен в близост до София.

Около столицата има десетки минерални извори и нито един балнеоложки център, посочи Цвети Миланова. По думите й така не се изразходват ценните ресурси, които могат да привлекат значителен брой туристи. В страната биха могли да бъдат привлечени много чужденци, които да почиват и да се лекуват тук.

Проектът на кипърския инвеститор например е за изграждането на клиника около минерален извор, който да се използва за лечение. Компанията имала здравно заведение и имала намерението да изпраща хора тук на лечение.

Има и редица български компании, които през последните две години изградиха нови центрове или вложиха средства в реставрирането на стари. Такива са някои хотели в Девин, Велинград, Сандански, Слънчев бряг и др. Също така има някои проекти, които в момента са в строеж. Сериозна заявка за развитието на балнеоложкия туризъм има в район Балкания (Тетевен, Троян, Рибарица, Чифлика), около град Баня и др.

Основен проблем пред балнеологията в страната е липсата на информация за инвеститорите къде и как могат да развиват този вид туризъм, обясни Миланова. Също така туристите невинаги знаят къде да отидат да се лекуват и какво лечение да предприемат, посочи тя. Другата сериозна пречка е липсата на реклама на този вид туризъм. Представянето на балнеологията в България липсва от рекламните програми на страната при участието й на международните туристически изложения. Това е и причината за ограничения брой чужди туристи, които идват на балнеолечение у нас. Те са по-малко от 2 на сто от общия брой на посетителите.