Потребителските цени стават все по-зависими от местните макрополитики и развитието на международните пазари
Потребителските цени от началото на 2005 г.
За май НСИ отчете спад в индекса на потребителските цени с 0.5%. Общо от началото на годината натрупаната инфлация e 2.6%. За същия петмесечен период през 2004 г. цените са нараснали с 2%. През май наблюдавахме очакваното сезонно поевтиняване на храните - с 1.6% спрямо април.
Изненада е почти незначителното поскъпване на транспортните услуги (едва 0.3%) при значителното увеличаване на цените на течните горива. След отчетения рязък скок на цените на комуникационните тарифи през април с 4.8% (отразяващ новите тарифи на БТК), за май промени в тези цени нямаше.
Цените на петрола са основен риск пред прогнозирането на инфлацията в глобален мащаб. При поскъпването на долара от последните седмици петролът става по-скъп за евробазираните икономики (включително България). За периода март - май средните цени в еврозоната се движат около 40 евро за барел при средна цена за 2004 г. от около 31 евро за барел. В същото време се потвърждава обяснението на високите цени на петрола с бързия ръст на търсенето, движено от икономическия растеж в САЩ и особено в Китай. През първото тримесечие ръстът на БВП в САЩ е 3.5% (на годишна база). За април средногодишната инфлация в САЩ е 3.5%, като основен фактор са скъпите горива и храни - без тях се отчита дефлация от 2.2%.
От своя страна спадът на цените на промишлените стоки отразява продължаващата експанзия на китайската икономика при висока разходна ефективност. За първото тримесечие БВП на Китай расте с 9.4% на годишна база. Този ръст и продължаващата експанзия на инвестиционното търсене задържа цените на суровините на високи нива въпреки известното стабилизиране през април и май, като за май те са със 7% над нивата от май 2004 г.
Икономиките в еврозоната поддържат сравнително ниски нива на растеж - 0.5% за първото тримесечие на 2005 г., като очакванията на ЕЦБ са за годишен ръст между 1.1% и 1.7%.
Засега позицията на банката по промяна на лихвените нива остава непроменена, като това гарантира съхранение на ценовата стабилност. За май индексът на потребителските цени е 2% на годишна основа, или забавяне на ръста на цените спрямо края на 2004 г. въпреки поскъпващите горива. Съществен ефект има отварянето на пазара за китайски текстилни продукти, които рязко свалят крайните цени на тези стоки на европейските пазари от началото на 2005 г.
Конвергенция на българските цени
Процесът на ценова и инфлационна конвергенция продължава да определя значително по-високия средногодишен ръст на инфлация в страната. Въпреки това след януари 2005 г. отчитаме известно забавяне на средногодишната инфлация в България.
Средногодишна инфлация в България и страните в еврозоната
декември 2004 януари 2005 февруари 2005 март 2005 април 2005 май 2005
България 6,1% 5,9% 5,6% 5,5% 5,4% 5,2%
Еврозона 2,4% 1,9% 2,1% 2,1% 2,1% 2,0%
Инфлационен диференциал 3,7% 4,0% 3,5% 3,4% 3,3% 3,2%
Източник: Industry Watch на база на данните на НСИ и ЕЦБ
Тази разлика в средногодишните инфлационни темпове (т.е. изчистени от сезонни влияния) може да се обясни предимно с протичащия траен процес на постепенно сближаване на ценовите равнища в България с тези в страните от ЕС, който оказва влияние както върху темповете на инфлация, така и върху скоростта на преструктуриране на относителните цени.
Може да се очаква, че този процес ще продължи да оказва натиск върху индекса на потребителските цени и през следващите няколко години. Подобно влияние оказва и ще оказва дерегулирането на някои контролирани цени (например електроенергия, комуникации, градски транспорт и т.н.) и паралелното спиране или намаляване на публичните субсидии за тези дейности. Увеличаването на чуждестранните туристи, както и ръстът на трансферите от икономически емигранти, водят до нарастване на платежоспособното търсене на местни услуги, като ефектът е постепенно повишаване на цените.
В същото време обаче трябва отчетем, че поне в средносрочен план значителен дял в потребителската кошница ще заемат храните и комуналните услуги и следователно общия индекс на цените в определени месеци може рязко да се отличава от дългосрочния тренд на сближаване с еврозоната.
Засилване на влиянието на вътрешната българска политика
Противоречивите макроикономически политики в България до голяма степен се неутрализират във въздействието си върху индекса на потребителските цени имат, но те несъмнено променят върху относителните цени.
Трябва да отчетем обаче, че при относителната отвореност на българската икономика и свободата на международна търговия промените в потребителското търсене се отразяват по-скоро върху обемите на вноса, отколкото върху вътрешните цени на материалните стоки. Това означава, че промени в цените като следствие на макрополитики ще има най-вече при дълготрайните активи с нетъргуем характер и заплащането на труда и нетъргуемите услуги. Монетарната експанзия от 2003-2004 г. например има значим принос в поскъпването на недвижимите имоти. Като антиинфлационни следователно трябва да отчитаме мерките по регулиране на кредитирането, но ефектите върху цените на потребителските стоки ще са минимални. Услугите, свързани с недвижимите имоти, при свиване на търсенето ще поевтинеят.
Подобен ефект ще има и при по-малък от предходни години ръст на чуждестранните туристи, което ще доведе до общ натиск за сваляне на цените на всички свързани услуги. Очакваните мерки на пазара на труда и в социалното осигуряване при социалистически кабинет като цяло ще доведат до по-бързо от нормалното нарастване на разходите за труд. Тези политики ще ограничат конкурентните предимства в част от секторите, разчитащи на евтина работна сила. Краткосрочно това ще доведе до поскъпване най-вече на хранителните стоки и облеклата, както и на услугите, базирани на личен труд. Средносрочният ефект е общо повишаване на цените на услугите, които зависят основно от цената на труда и платежоспособното местно търсене.
Цени на производител и потребителски цени
Средносрочната тенденция в българската икономика за последните четири години е потребителските цени да нарастват по-бързо от цените на производител; след началото на 2004 г. обаче ситуацията се променя, до голяма степен заради рязкото повишаване на цените на базови суровини, горива и индустриалните стоки като цяло, повлияно от световната конюнктура. След последния ни анализ в началото на годината отново отчитаме ускоряване на ръста на производствените цени, следващи поскъпването на суровините през март. Повишаването на лихвите в САЩ все още не дава пълен ефект върху кредита и инвестиционното търсене.
Политиката на ЕЦБ и инфлацията на еврото
Ръстът на широките пари в България продължава да се ускорява по данни до май. На годишна основа, паричният агрегат М3 расте с 28%, което е почти три пъти по-бързо в сравнение с преди три години. Разглеждаме сегашните темпове на растеж на парите като по-бързи от "естествените" за икономиката. Това означава, че икономиката все още се намира под влиянието на "меката" парична политика в еврозоната.
През 2001 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) на четири последователни пъти понижи ключовите си лихвени проценти. От средата на 2003 г. досега ЕЦБ поддържа основната си лихва (по основните рефинансирания) на 2%. В България паричните власти се опитаха да преследват противоположна на европейската политика, като искаха да ограничат ръста на кредитирането.
Както прогнозирахме в доклада "Богатство и финансово посредничество в България" за първото тримесечие на 2005 г., ЕЦБ не намери основание да се откаже от проинфлационната си политика. Причината - поне формално - беше, че ръстът на ИПЦ в еврозоната остана около 2% в началото на годината. До май инфлацията на еврото, измерена чрез ИПЦ в еврозоната, се запазва 2%, което явно подкрепя очакванията на макроикономистите от ЕЦБ за запазване на подобен ръст на цените за потребителите до края на тази, както и през следващата година.
Еврото обаче продължава да се обезценява със сравнително бързи темпове, погледнато през индекса на цените на производител - те растат с 4.2% за дванайсетте месеца до март, което по-бързо от ръста миналата година. Инфлацията на еврото се прояви и в цените на жилищата в Европа са нараснали със 7.3% през 2004 (за сравнение 3.6% средно годишно през 1996 - 2000 г.).
Измерени в евро, международно търгуемите промишлени стоки поскъпнаха със 7.3% за дванайсет месеца до юни. Подобно беше увеличението на цените на производител в България. Левът изгуби от стойността си заради инфлацията на резервната си валута.