През миналата седмица у нас се осъществи една дългоочаквана сделка. След преговори, продължили девет месеца, индийската компания “Глобъл стийл холдинг лимитид” (GSHL) закупи “Финметълс холдинг” и така на практика стана собственик на “Кремиковци”. Зад прозаичното на пръв поглед име на индийското дружество се крие всъщност част от най-големия металургичен гигант в света.

GSHT спада към публичната “Испат интернешънъл”, която от своя страна е в основата на появилата се през есента на миналата година “Митал стийл къмпъни” (Mittal Steel Company). Със сливането с регистрираната на Антилите “LNM холдинг”, частна собственост на фамилията Митал, и с придобиването на “Интернешънъл стийл груп” (International Steel Group - ISG), останка от “Рипъблик стийл” (Republic Steel) и “LTV стийл”, индийската компания смаза конкуренцията, а президентът й - роденият в Калкута, но живеещ в Лондон милиардер Лакшми Нараян Митал, влезе в тесния кръг на най-богатите хора в света.

Според класацията на сп. “Форбс” за 2005 г. той е на трето място, докато през миналата година е бил едва 62-ри. Митал е и най-богатият неамериканец с активи от 25 млрд. долара. Къщата му в шикозния лондонски квартал Кенсингтън, придобита за 50 млн. лири (95 млн. долара), е най-скъпата купувана някога. Сватбата на дъщеря му във Версай струваше 60 млн. долара.

Човекът, наречен раджата на стоманата от сп. “Бизнес уик” и човек от стомана от сп. “Форчън”, бавно и упорито гради империята си вече над 30 години. Баща му влиза в бизнеса със стомана още през 50-те години, Лакшми създава собствена компания през 1971 г., а през 1975 г. брат му открива стоманена фабрика в Индонезия. Върху тази основа се ражда индустриален гигант, стъпил в повече от 15 държави в четири континента. До миналата година обаче никой извън стоманената индустрия не обръщаше внимание на придобивките му. Закупуването на ISG - пакет от пет банкрутирали американски стоманени компании, за 4.5 млрд. долара предизвика поскъпване с 27 процента на акциите на “Испат”, а сливането с “LNM холдинг” фокусира вниманието на света.

Ги Доле, главен изпълнителен директор на базираната в Люксембург и до миналата година най-голяма стоманена компания в света “Арселор”, призна поражението си с думите: “Митал има впечатляваща визия за индустрията която е отвъд представите на всички останали.” Това се доказва от резултатите на компанията. Приходите на “Митал стийл” за 2004 г. са над 22 млрд. долара, а ръстът им спрямо 2003 г. е 308 процента. Реалната печалба е 6.8-7 млрд. долара при нетен дълг 3.2 млрд. През 2004 г. “Митал” е произвела около 50 млн. метрични тона стомана. За компанията работят 165 400 души. През 2003 г. акциите на “Испат” струваха по 7 долара, в края на 2004 г. тези на “Митал” се търгуваха срещу 36.

Визията на магната всъщност се състои в една-единствена дума - консолидация. Мнозина от индустрията го мислеха за луд, докато той закупуваше губещи или банкрутирали компании в Азия, Америка, Африка и Европа, вдигаше ги на крака, като същевременно подобряваше техниката си за “съживяване” и поемаше към нови сделки. Глобалният пазар сякаш също работеше за него.

Цената на стоманата през последните години се удвои благодарение на стабилизирането на световната икономика и неутолимата жажда на Китай и Митал вече изглежда като гений в очите на конкурентите.

Само от началото на XXI век той сложи ръка на няколко големи стоманодобивни предприятия в Румъния, Чехия, Полша, ЮАР и САЩ, след като през 90-те беше стъпил здраво и в Германия, Казахстан, Канада и Мексико. На дневен ред е още една апетитна хапка - комплексът “Криворожстал” в Украйна, чиято приватизация се оспорва както от загубилия предишния търг “Митал”, така и от новите власти в Киев. Едва ли ще бъде чудно, ако скоро индийският могул сложи още една перла в короната си.

Въпреки всичко това и очевидно добрите перспективи Митал не крие амбициите си да продължи да се разширява.

“Нуждаем се от много по-големи и по-здрави компании. Само те ще дадат на индустрията желаната стабилност, казва той. Надявам се, че консолидацията ще продължи.” А място за това действително има. При все мащаба си и дори след закупуването на ISG “Митал стийл” е произвела едва 5 (пет) процента от стоманата в световен мащаб, чийто обем за 2004 г. е бил около 1 милиард метрични тона. Очевидно Митал има какво още да иска. (Дневник)

 

--------------

 

Как се “лекува” предприятие

 

Екип валяк

 

Отстраняване на повечето от мениджърите и замяната им с такива с опит в “Митал”, за да може компанията бързо да заработи на търговски принцип.

 

Фиксиране на ликвидността

 

Препотвърждаване на договорите с доставчиците, за да се осигури приток на суровини. Спиране на бартерните сделки, които подхранват корупцията и намаляват паричния поток.

 

“Обезпаразитяване”

 

Техници от “Митал” ремонтират в кратки срокове действащите съоръжения като пещи и поточни линии. Преработване на плановете и сроковете, за да се намали загубата на време.

 

Смесване на продукцията

 

Акцент върху производството на стоки с по-висока стойност като студено валцувана стомана и галванизирана ламарина. Продажби на крайни потребители, а не на посредници.

 

Интеграция

 

Формиране на регионални групи за подобряване на покупателната способност и недопускане на междузаводска конкуренция за едни и същи клиенти.

 

“Окастряне”

 

Затваряне или продажба на всички несъществени подразделения - от кетъринг до хотели. Постепенно намаляване на персонала чрез разнообразни програми.