Намалява общото количество на виненото грозде и тази година се очаква да има недостиг. Това заяви Лилия Стоилова от Националната лозаро-винарска камара. Тенденцията е факт още от 2004 г., когато по данни на Агенцията за лозята и виното в страната са произведени около 350 хил. тона винено грозде, което е с 10% по-малко от предишната година. Причина за това са намаляващите лозови масиви и по-ниските средни добиви - по около 400 кг от декар. Тази седмица камарата започва обиколка из шест региона на страната, за да събере актуална информация за състоянието на лозята в началото на гроздобера.

В някои региони на страната прибирането на реколта 2005 вече започна. Лозарите във Варненско очакват добиви до 1200 кг/дка, като най-голяма ще бъде продукцията в района на Константиново, Езерово, Суворово, Слънчево, Игнатиево и Провадия, съобщи директорът на областната служба "Земеделие и гори" Георги Георгиев. Почти е прибрано десертното грозде, предстои да започне брането и на винените сортове. Повечето от тях обаче не са достигнали технологичния процент на сладост, каза Георгиев. Винените лозя в региона са близо 56 хил. дка, а основните сортове, отглеждани там, са димят, перла, мускат отонел, мерло, тракийски и варненски мискет. Заради брашнестата мана се очаква на места добивите да бъдат около 500-600 кг/дка.

"Тази есен гроздето ще е по-малко, но реколтата ще по-добра", заяви председателят на Регионалната лозаро-винарска камара "Тракия" Константин Маджаров на среща в Пловдив с лозари, винпроми и кметове преди гроздобера. В региона има 160 хил. дка стари лозя и 20 хил. дка нови насаждения, първите от които са дали грозде за вино миналата есен. Преобладават сортовете совиньон блан, каберне совиньон, мерло и мавруд. Най-големият масив с мавруд е в региона на с. Марково - близо 600 дка. Стопаните очакват тази година себестойността на гроздето да е близо един път и половина по-висока от миналогодишната. Причина за това са многобройните третирания с препарати. "Лозята са пръскани двайсетина пъти, но е възможно при дъждовна есен да се наложи ново пръскане, заради сивото гниене при някои бели сортове и мавруда", предупреди председателят на лозарите в региона Милко Янев. Прогнозите са, че началната изкупна цена на килограм грозде тази есен ще тръгне от 80 ст. нагоре.

Трудна е годината за лозарите и в Северна България. Добивите там ще бъдат с 40-50% по-ниски, прогнозира директорът на Института по лозарство и винарство в Плевен Виолета Димитрова. Причина за това са февруарските студове, от които са измръзнали 30 на сто от лозовите масиви. Проливните дъждове пък са намалили с още 10-15% реколтата. Обилната влага е причинила на много места гъбични заболявания и най-вече мана. Наложило се е да бъдат направени 32 пръскания срещу вредители при обичайни 18-20 през други години, обясни Димитрова. Това е довело до нарастване на разходите на лозарите. Финансовите загуби само на Лозаро-винарския институт ще бъдат над 40 на сто, каза още тя. Лозарите в Плевенско очакват беритбата да закъснее поне с месец тази есен, тъй като гроздето още не е узряло.

Почти двойно по-слаба реколта от винено грозде в сравнение с миналогодишната очакват собствениците на лозя в Добричко заради лошото време през пролетта. Падналите валежи точно в периода на цъфтежа не са позволили опрашването на лозите. По принцип лозарството е слабо застъпено в региона. От общо 3.5 млн. дка обработваема площ земите с лозови масиви заемат едва около 35 хил. дка.

Готово за беритба е мерлото, от което произвежда младото си божоле винарската изба "Вила Любимец" до гр. Любимец, съобщиха за "Дневник" от винарната. Гроздето там е достигнало 22 захарни градуса, което е предпоставка за началото на гроздобера. Нейният старт обяви кметът на общината, а беритбата във Вила Любимец започна на 7 септември.

Заради закъснялото зреене тази година винопроизводители са поискали от Изпълнителната агенция по лозята и виното разрешение за подсилване на виното със захар. Още не е ясно дали това ще е необходимо, но такива заявки са направени.

------------------

Колегиумът на Министерството на земеделието и горите прие наредба за създаването и поддържането на регистър на лозарските стопанства. Лозовите масиви ще бъдат отразени в специализирана кадастрална карта. С наредбата се премахва досегашната класификация на лозята по категории. Идеята е да се подобрят управлението и контролът на лозаро-винарския потенциал на страната. Регистърът ще създава и поддържа Изпълнителната агенция по лозата и виното. Всеки производител на винено грозде трябва задължително да впише лозята си в него. Основна единица в кадастралната карта ще бъде "лозарското стопанство".

С този термин се означава стопанска и технологична единица с единно управление на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозята или ги ползва на друго основание. Кадастралните данни ще съдържат информация за сортовете лози, гъстотата и годината на засаждането им, почвените и климатичните особености. Новата наредба ще бъде в сила три дни след обнародването й в Държавен вестник.