Без мини "Марица-изток" (добив на лигнитни въглища за ТЕЦ-1,2,3 на енергийния комплекс "Марица-изток) и мини "Бобов дол" (добив на кафяви енергийни въглища за ТЕЦ "Бобов дол") българската минна промишленост днес е изцяло приватизирана.

Преструктурирането на миннодобивната промишленост протече без ясна държавна стратегия, стихийно под напора на екологични движения, икономически интереси и под силното влияние на корпоративни интереси на политически и икономически лобита. В резултат на това днес практически се експлоатират само наличните (проучени преди 1989 г.) запаси на въглища и руди, а мащабните и целенасочени проучвателни работи за т.н. стратегически суровини бяха прекратени. Бяха затворени и много минни предприятия, други силно редуцираха дейността си.

Изцяло беше прекратен добивът и преработката на уран, на антрацитни въглища, под 30% спадна производството на черни каменни въглища, под 45% спадна добивът и преработката на оловно-цинкови руди, под 50% - добивът и обработката на скално-облицовъчни материали. Динамиката в отрасъла силно зависеше от икономическата конюнктура в България и света.

Приемането на Закона за подземните богатства повиши интереса към някои подотрасли на минната индустрия. Така канадски и английски компании се насочиха към проучването и усвояването на златните и мангановите находища, гръцки и италиански - към скално-облицовъчните материали. Активизираха се и българските инвеститори, които насочиха своето внимание основно към някои индустриални суровини, строителните материали, в т.ч. и скално-облицовъчни материали.

Динамично се развиват добивът и преработката на медни и оловни цинкови руди, свързано основно с благоприятните цени на металите на Лондонската метална борса. Добивът на индустриални суровини (огнеупорни глини, каолини, бентонити, химическа сол и др.) са под силния натиск на вноса на подобни суровини и водят трудна борба за утвърждаването си.

Много динамично се развива подотрасъл добив и преработка на строителни материали, като отражение на подобряване на икономическата обстановка в страната. Подотрасълът е основа на малките и средните предприятия в бранша и има голям потенциал.

Основният проблем е, че вече 15 години липсва ясна визия и отношение на държавата към минната индустрия, и то като се има предвид, че:

- подземните богатства са изключително държавна собственост

- подземните богатства са изчерпаеми и невъзстановими

- подземните богатства са основата на стратегическата и енергийната независимост на страната.

Последствията от това са несигурност в бранша и въздържане от дългосрочни инвестиции за проучване на нови запаси и от амортизация на оборудването, липса на нова инфраструктура, което пък понижава конкурентоспособността на отрасъла. Има и силно развита сива зона в бранша с нерегламентиран съгласно закона добив на подземни богатства (основно скално-облицовъчни и строителни материали), при което се компрометира конкуренцията и находищата се унищожават. Нормативната уредба изостава и не решава основните трудности на бизнеса в отрасъла, спъва неговото развитие и не спомага за привличането на нови инвеститори. Все повече са случаите на "гражданско" неподчинение и противопоставяне срещу минната дейност във всичките й форми, прикрито зад екологически опасения за определени региони и провокирано от политически и частни интереси.

Причините за всичко това трябва да бъдат търсени във факта, че управлението на отделните подотрасли на минната промишленост се осъществява от пет министерства с различно качество на експертния състав, занимаващ се с проблемите на бранша, което води до некачествени, а понякога абсурдни решения, до преки загуби на дружествата. Налице е пълна липса на координация на действията на държавната власт по важни за бранша и дружествата въпроси. Нещо повече, практика е отделни министерства да си приписват функции, осигуряващи им по-голямо влияние и възможности за вмешателство и санкции над дружествата.

Всепризната е необходимостта стратегията и контролът на минната промишленост да се осъществяват от една институция, осигурена с качествени експерти.

Конкретен пример в тази насока може да се търси в поредното отлагане на приемането на важните за бизнеса изменения и допълнения в Закона за подземните богатства. Предишното 39-о Народно събрание го включи в дневния си ред едва в последния ден на своето съществуване и поради липса на кворум не беше гласуван въпреки близо двегодишното му разглеждане в Комисията по околната среда и водите. Подобно е положението с актуализирането с правилниците за безопасна работа в мините, които са неадекватни на новата икономическа обстановка и структурата на държавните институции, почти са апокрифни, но пък задължителни за прилагане и създават тежки колизии с контролните органи от ГИТ. Непълни и несъобразени със спецификата на бранша са и редица други специални закони.

Набира скорост и неконструктивното противопоставяне от "граждански" движения на проектите на "Дънди юнайтед" за разработване на златното находище на Ада тепе (Ивайловград) и на "Мартерн" за проучването на площ "Попинци" (Панагюрище), "Батова ривърс манганейз" (Оброчище). Липсва и необходимото съдействие в такава обстановка на държавните институции (МОСВ и прокуратурата) за тяхното решаване. По правило при всички "протести" стоят основно неадекватните действия на държавните институции (липса на координация между държавната и местна власт, липса на информация за населението за взетите решения и др.). Има сигнали, че тези "движения" и "протести" се провокират от определени лица и партии, които преследват свои цели. Това ще предизвика обяснима реакция на фирмите и те ще напуснат България, което ще бъде удар не само върху имиджа на България като законова страна, ще лишим минния отрасъл от жизненоважните за него инвестиции.

Проблем е и липсата на отношение на администрацията спрямо дъмпинговия внос на суровини от минната промишленост извън страни на ЕС, който създава нереална конкуренция в ущърб на българските производители. Става въпрос за въглища от Украйна, Виетнам и Индонезия, китайски гранит, огнеупорни глини от Украйна и други индустриални материали.

Липсата на действен контрол и адекватни мерки върху някои от приватизираните предприятия от бранша, които не изпълняват приватизационните и концесионните си задължения, ги води до несъстоятелност с всичките икономически и социални последствия за държавата, регионите и хората ("Осогово", "Горубсо-Мадан", "Горубсо-Златоград", "Евроманган" и др.). Няма и официално отношение към екологическите проблеми на бранша, независимо от тежките последствия върху околната среда от минната дейност. Липсва информация за поетите ангажименти за бранша при затваряне на глава 22 "Екология", информация за постъпващите средства в това направление и възможността да се кандидатства с проекти в тази област.

В заключение, браншът независимо от полаганите усилия и определящото екологическо, регионално и социално значение е изолиран и не получава информация за постъпващите европейски структурни фондове и възможността дружествата да участват със свои проекти в подготвяните от държавните институции регионални програми в областта на екологията, регионалното развитие и конкуренцията.

*Докладът е на Българската минна камара. Заглавието е на редакцията