Общонационален протест срещу високата безработица и промените в социалното законодателство почти парализира във вторник транспорта във Франция и демонстрира както потенциала на синдикатите да организират голяма акция срещу дясноцентристкото правителство, така и способността на кабинета да се справи с недоволството. Повишаване на непроменената от 3-4 години насам покупателна способност, заплати и заетост са основните искания, които обединяват основните синдикати CGT, CFDT, FO, както и тези на чиновниците и учителите и независимите профсъюзи.

Проблеми с транспорта изпитват най-малко 74 града от 150-те участващи в националния протест.

В Париж почти половината линии на метрото не работиха, както и много от автобусните маршрути. Тук обаче за пръв път бе изпробвано т.нар. минимално гарантирано обслужване - по сключени под натиска на правителството спогодби столичният обществен транспорт се задължава да осигури минимален брой мотриси за метрото и предградията, защото в противен случай е заплашен от огромни неустойки. В резултат вчера за парижани се движеха една трета от мотрисите и автобусите и пътниците не станаха заложници, ходещи пеша дълги километри.

Засегнати бяха и полетите на авиокомпания "Ер Франс" и железниците. Училищата в по-голямата част от страната бяха затворени.

Протест с такива мащаби не се е случвал във Франция от пролетта, когато имаше демонстрации срещу премахването на почивния ден на Петдесетница. Синдикатите се опитват да демонстрират сила, за да накарат правителството и организацията на работодателите (МЕДЕФ) да преразгледат управлението си през последните месеци. Преговорите с МЕДЕФ относно заплатите по браншове са блокирани. Аргументът е, че при новите профсъюзни искания става трудно да се устои на международната конкуренция. Мерките на правителството за заплатите бяха определени от синдикатите като източник на несигурност за работещите. Искането е за индустриален подем, за да се даде нов импулс на заетостта.

Тази позиция е подкрепяна от 4 леви политически партии- социалисти, комунисти, зелени и комунистическата лига на революционерите. Това е първата стачка след френското не на европейската конституция, което бе интерпретирано по-скоро като не на либерализацията и премахване на европейските регулации.

Агенция “Блумбърг” отбелязва, че стачките са засегнали и някои от водещите рафинерии в страната. Най-пострадала е “Тотал”, която беше принудена да свие до минимум производството си в рафинериите в Прованс и Лион. Най-сериозно е положението в Нормандия, където инсталациите са затворени от 26 септември заради стачка на транспортните работници.

Доминираният от комунистите профсъюз Се Же Те заяви, че стачката е намалила с 40% производството на "Тотал" и че протестите ще продължат до изпълнение на исканията. Натискът идва на фона на първите за последните седем години положителни резултати на "Тотал", предизвикани от глада за горива в САЩ, пострадали от двата урагана миналия месец, отбелязва АФП.

Докерската стачка принуди и рафинерията на “Бритиш петролиум” да намали работа, отбелязва “Дау Джоунс”. Други петролни компании заявиха, че не виждат ефект от стачките и отделни блокади на вноса и износа от най-големия петролен терминал в южна Европа - този в Марсилия.

Друга средиземноморска рафинерия - “Ла Мед”, също изпитва трудности от започналия миналия четвъртък протест на докерите. “Шел” и "Ессо", подразделението “Ексон Мобайл”, заявиха, че стачката не е нанесла сериозни щети на техните представителства.