Ако спортният бизнес излизаше непрекъснато на загуба, както твърдят повечето собственици на спортни клубове, то пред съдилищата по фалитите опашките щяха да бъдат по-дълги от тези за бира по стадионите.

Сочейки заплатите на спортистите като ключов проблем на индустрията, собствениците на клубове най-често скриват реалните проблеми.

Според преобладаващата част от експертите, проблемите на собствеността, а не заплатите са в основата на финансовите трудности на редица спортни клубове.

Всъщност списъкът на спортните тимове, посетили съдилищата на САЩ по фалитите, - последен в него е канадският хокеен отбор Ottawa Senators, подал заявка за обявяване на банкрут преди повече от две години – в началото на януари 2003 година, е сравнително кратък.

Случаят с Senators стана още едно потвърждение, че проблемът на огромната част от фалитите на спортните клубове, обикновено няма отношение към доходите на самите спортисти.

Разбира се, трябва да се отбележи, че тимът на Senators в действителност принадлежи към по-високо платените отбори в Националната хокейна лига, като при това размерът на заплатите на спортистите изглежда твърде нисък спрямо по-голямата част от останалите отбори. Сума от общо $30.3 млн., изплащана на играчите на Senators е под половината от почти $67 млн., получавани от спортистите на един от най-слабите отбори в лигата - New York Rangers.

Макар и не често, случвало се е финансовите проблеми на собствениците да доведат до фалити на клубове, като банкрута на отбора от НХЛ Los Angeles Kings през 1995 година и тима от Националната футболна лига Philadelphia Eagles в далечната 1969 година.

Запор върху имуществото заради дългове е причината за първия обявен фалит в НХЛ – става дума за Pittsburgh Penguins, а годината е 1975 г.

Бейзболният отбор Seattle Pilots исползва заявка за фалит като начин да разтрогне договора за аренда на игрален терен, несъответстващ на потребностите на отбора през 1969 година, когато все още разходите за заплати са нищожни като дял от общите разходи.

Любопитно е, че друг бейзболен отбор - Baltimore Orioles фалира именно след най-удачния за него от финансова гледна точка сезон - 1992 г. Собственикът на тима - Ели Джейкъбс (Eli Jacobs) обяви фалит, като причина за решението не беше “перо заплати”, а финансови затруднения от съвсем друг характер.

Втората епопея с фалита на Penguins през 1998 година отчасти е продиктувана от размерът на заплатите, включително напусналия в този момент “звезден” играч Марио Лемио (Mario Lemieux). Но според думите на Ерик Шафер (Eric Schaffer), адвокат по банкрутите в Питсбърг, представляващ интересите на компанията Fox Sports в делото за фалит на Penguins, проблемът с неизплатените заплати далеч не са единствените причини за заявката за фалит – целта е била да се разтрогне договор с муниципалните власти, забраняващ на отбора да сменя местопребиваването в замяна на предоставения под аренда спортен терен.

Според адвокати по дела за фалити, причината, заради която спортните отбори сравнително рядко прибягват към чл. 11 от Закона за Фалитите е продиктувана от факта, че съдът не може да разпореди прекратяване на договор с даден играч, а останалите договори – за спортни терени, права за предаване от медии и др., като правило са изгодни за отборите.

Още повече, че в много отбори на САЩ съществува практиката за сключване на колективен трудов договор.

В случая с друг отбор – Senators при обявяването на фалит може да сработи вариант за изход от проблемната ситуация в която изпадна отбора вследствие на неправилни корпоративни решения. Към сумата от $50 млн. за влизане в лигата през 1992 г. се прибавя $160-милионният стадион – разкош, който отборът никога не е могъл да си позволи.

Адвокатите на отбора твърдят, че финансовите затруднения се дължат на относително малкия пазар на Канада, както и неизгодният валутен курс, тъй като играчите взимат заплатите си в американски долари, а приходите от продажба на билети са в канадска валута.

Въпреки това непосредствено преди подаването на заявката за фалит Senators беше близко да излизане на печалба.

В "инвестиционния меморандум" на собственика - Род Брайдън (Rod Bryden), целящ влизането в съдружие, се посочваше, че през миналия сезон отборът ще излезе на печалба преди облагане с данъци, амортизации и др. - EBITDA.

Това не е единственият канадски отбор, изпитващ финансови затруднения, на фона на понижаващият се вече няколко години курс на американския долар. Това стана причина някои канадски отбори да се “преселят” на юг – в САЩ – като Colorado Avalanche, който до 1995 г. се наричаше Quebec Nordiques, а Winnipeg Jets през 1996 г. се премести във Финикс.

В края на 2001 година, ръководството на Calgary Flames, чиито цени на билетите бяха най-ниските в лигата, твърдеше, че загубите от неизгодния валутен курс са за около 14-16 млн. канадски долара на сезон, или примерно $9 млн. - $10.3 млн. Тази сума съответства приблизително на две трети от сумарния обем на заплатите на играчите.

Изпълнителният директор на клуба - Кен Кинг (Ken King) заяви тогоава, чи ако не получи помощ от кметството ще бъде принуден да премести отбора си от Калгари.

В същото време канадските отбори, които се преместиха в САЩ бяха в добната половина на класацията по посещаемост на мачовете им.

През 2000 и 2001 година те не успяваха да продават средно по около 20% от билетите си. Към края на 2003 година 22 канадски отбора вече се състезаваха в Националната Хокейна Лига на територията на САЩ (през 1990 г. те бяха 12), а тогавашният вицепрезидент на НХЛ Бил Дейли (Bill Daly) коментира, че експанзията на канадците на юг е помогнала за финансовото стабилизиране на клубовете, доколкото приходите от спонсорство в лигата видимо са се повишили.

До този момент, когато канадските отбори се възприемаха като регионални, продажбата на спонсорски пакети беше практически невъзможна.

По думите на Дейли, канадците най-накрая са се сдобили с “национален продукт, който успешно може да бъде продаван в САЩ”.

Връщайки се към проблемите на днешния ден, трябва да се отбележи, че фалити и срив на акциите бяха отличителен белег за компании, чиито имена неизменно присъстваха в рекламите на големите спортни състезания.

Спонсорството на стадиони и други спортни съоръжения се оказа “проклятие” за корпоративна Америка през 2002 и 2003 година.

Финансовата компания Conseco Inc., попълни списъка с подалите заявки за фалит през 2002 година големи спонсори на спортни турнири - WorldCom, United Airlines (UAL), Adelphia Communications и US Airways.

Като се вземе предвид и банкрутът на Enron, PSINet и ANC, National Car Rental през 2001 година, това означава, че само за тези три години 8 от 61, или 13% от водещите спортни спонсори фалираха, което повлече след себе си инвестициите на хиляди акционери.

Книжата на друга компания - Аdelphia се оказаха през този период рекордьор по поевтиняване на Ню Йоркската фондова борса.

Адвокати коментират, че срив за на акциите на даден емитент не е задължително да се обяви фалит, достатъчно е компанията да се добере до най-близкия стадион или спортно съоръжение. Към края на 2004 година от 49 компании, подписали договор за спонсорство, книжата на 20 от тях преживяха срив от над 30%.

Примери има много – доставчикът на електрическа енергия Reliant Resources (RRI), Интернет-компанията CMGI (CMGI), авиокомпания Continental Airlines (CAL) и др.

Акциите на още 9 компании от списъка демонстрираха спад гонещ 20 на сто, пет компании успяха да ограничат загубите си, а едва шест излязоха на ръст.

Всъщност миналата година се оказа крайно неудачна за компании-спонсори.

58 дружества, чиито акции се търгуват на Ню Йоркската фондова борса съвкупно загубиха $319 млрд. пазарна капитализация, а следният размер на понижаването им беше 33%. Компаниите са в състава на основните американски фондови индекси Dow Jones Industrial Average и S&P 500.

Да се открият емитенти, спонсори на спортни отбори, чиито акции в последните години показват силни резултати е все едно да се намери на стадиона евтина бира.

Подобни печеливши акции са малко, а ръстът им е повече от скромен.

Като при това трябва да се посочи, че единствената голяма компания, чиито книжа отбелязаха сериозен ръст смени названието си, което се асоциираше със спорт.

Бившата First Union Corp., чието име се рекламираше във всяка баскетболна и хокейна зала във Филаделфия, промени названието си на Wachovia Corp. (WB). Награда за промяната стана 16 процентно поскъпване на книжата й.

Простата статистика показва, че причината за финансовите проблеми не се коренят в големите капиталови обеми на спортното спонсорство. По-голямата част от споразуменията за спонсориране на спортни тимове годишно излизат по-евтино на компаниите, отколкото 30-секунден клип по време на излъчването на Суперкупата, който през 2003 година достигна цена от $2.3 млн.

Най-често проблемът се състои в това, че спонсори на спортни отбори стават компании, принадлежащи към “проблемните” сектори на икономиката, с висока степен на конкуренция, тъй като имат нужда от популяризиране на бренда.

В течение на няколко години седем авиокомпании спонсорираха осем големи стадиона до самия крах на US Air Arena в Мериленд в средата на декември 2003 година, няколко години след като нейния тим се премести на новия стадион във Вашингтон.

MCI Center беше поредната жертва на фалит през есента на 2002 година.

Освен това сред инвеститорите се наложи мнението, че стремежът да се изложи на показ собственото “аз” често служи като негативен сигнал, предупреждаващ за възможно влошаване на ситуацията в бъдеще. Това се отнася не само до потенциален проблем със стойността на акциите.

Често, компании, които постоянно използват в рекламите си думи от типа на “рекорд”, “най-добър” и т.н., изостават от пазарните си конкуренти.

Според наложило се мнение на пазара, по-добре е инвеститорите да стоят по-далече от корпорации, които непрестанно изтъкват предимствата на продукта си и нищожността на конкуренцията си.

Независимо от “проклятието”, което сполетя спонсорите в този период, през 2002 година се намериха няколко компании, които рискуваха да подпишат спонсорски договори, които им дадоха право да рекламират търговските си марки на стадионите.

Шест от тях заплатиха за смелостта си със срив на цената на акциите си.

Книжата на една от тези корпорации – може би най-известната търговска марка в света, Coca-Cola поскъпнаха през първите шест месеца с 12.6% на Ню Йоркската борса, отбелязвайки абсолютен рекорд от 57.50 долара за акция. Това стана на 2 юли, когато беше подписан договор за рекламиране на бренда Minute Maid на бившия Enron Field в Хюстън. След подписването на договора до края на годината книжата на компанията рухнаха с 19 на сто до 46.01 долара за акция. За сравнение, акциите на компанията от началото на 2005 година досега са поскъпвали най-много до 43.85 долара при средна цена 41.22 долара.

Единствено компанията Office Depot (ODP), която зае мястото на фалиралата по-рано National Car Rental в качеството на спонсор на стадиона на отбора от НХЛ - Florida Panthers, се оказа с късмет. От средата на септември, когато беше подписан договорът, до края на годината, книжата й поскъпнаха на борсата с 12 процента. Успехът на Office Depot не можа да обърне негативния резултат за спонсорите, чиито акции през тази година поевтиняха средно с 38%, което отчитайки промените в пазарната капитализация и периода на спонсорството, е най-лошият резултат в историята на спонсорирането на спортни прояви в САЩ.

Затова компаниите, които прекратиха договорите си за спонсорство или просто не ги подновиха, бяха възнаградени с поскъпване на акциите им.

Добра илюстрация е историята около строителството на новия стадион във Фоксбъро, Масачузетс - New England Patriots.

Интернет-компанията CMGI (CMGI) подписа споразумение за спонсорство на стадиона преди спукването на “интернет-балона” на фондовата борса, когато стадионът беше все още само проект. Когато миналата година новото спортно съоръжение беше почти готово, стана ясно, че се нуждае от спонсор, намиращ се в по-добро финансово състояние.

Към подписването на този договор, стойността на книжата на компанията достигнаха рекордни стойности – 6.44 долара за акция, след което никога не се качиха над 2.76 долара.

На 5 август Gillette (G) подписа договор, с който замени CMGI, а до край на годината акциите на Gillette загубиха 7% от стойността си. В същото време книжата на CMGI започнаха да наваксват загубеното като отбелязаха ръст от 145 на сто и макар никога да не поскъпнаха до предишните си стойности, ограничиха загубите.

Има и немалко други примери за скок на цените на книжата на компании, току що отказали се от договори за спонсорство.

Philip Morris (в момента част от Altria Group) и Cinergy – 33.70 долара за акция до 41.01 долара.

Още по-лошо стоят нещата при собствениците на спортни отбори. Общият размер на пазарната капитализация на 10 публични компании, частично или напълно притежаващи книжата на спортни отбори през миналата година се е понижила почти наполовина.

Като се започне с фалита на Adelphia Communications. (Корпорацията официално не беше мажоритарен собственик на хокейния отбор Buffalo Sabres, но по изискване на федералните власти компанията покриваше загуби на отбора). Огромни щети бяха нанесени и на пазарната капитализация на Cablevision Systems (CVC), собственик на отборите New York Knicks и Rangers, чиито акции загубиха близо две трети от стойността си. Книжата на AOL Time Warner (AOL), чиято собственост са тимовете Atlanta Braves, Hawks и Thrashers, се понижиха с 59%.

Известно е, че понякога начинът да победиш (или поне да не загубиш много) в спортни състезания е да излезеш навреме от играта. У редица аналитици на капиталовите пазари се налага мнението, че публичните компании трябва да престанат да придобиват спортни отбори, огромната част от които са на загуба, ако искат да запазят разположението на инвеститорите. А неволните участници в състезанието – акционерите (най-вече миноритарните) на компаниите, притежаващи спортни отбори трябва да се замислят доколко правилно са инвестирани парите им.

Освен острият проблем със субсидирането на губещи спортни клубове, интересен е и въпросът доколко точна е оценката на публичните дружества, владеещи спортни отбори.

В началото на миналата година съвкупната стойност на New York Knicks и Rangers достигна 669 млн. долара, което съставляваше около 82% от пазарната стойност на всички акции на собственика на тези отбори - Cablevision Systems (CVC).

По оценка на експерти от Списание “Форбс”, през октомри 2004 година стойността но водещите спортни отбори, контролирани от публични компании, се оценяваше на примерно 4.1 млрд. долара, като при това експертите посочваха, че продажбата им ще донесе на собствениците значително повече пари, отчитайки фактора “престиж”, заради който най-често се купуват компании.

Този фактор е и основна движеща сила и при изплащането на баснословни премии на играчите, още повече, че топ-мениджърите на публичните компании не се налага да плащат парите от джоба си.

Компаниите от медийния сектор, които в момента основно контролират спортни отбори, смятат, че тази дейност повишава популярността им в други направления на техния бизнес, а това означава, че парите на са изхарчени напразно.