Темата за бюджета на Европейския съюз в периода 2007 - 2013 г. се завръща на дневен ред с не по-малка острота от досега и с не по-голям шанс за намиране на решение на парливия въпрос кой колко и за какво да харчи в ЕС през следващите седем години, коментира европейската преса.

На среща в понеделник в Брюксел външните министри на 25-те държави членки официално ще възобновят дебатите по финансовата рамка на ЕС, които бяха замразени през лятото поради липса на компромис.

Основа на новите преговори ще бъде дългоочакваното британско предложение за компромис в областите, които доведоха до задънена улица през юни: структурата на бюджета, графикът за реформа на разходите през следващия финансов период и евентуално предложение във връзка с отбивката, която Великобритания получава за това, че внася повече в общата каса, отколкото има капацитет да ползва.

Предварителните информации за съдържанието на документа и реакциите на държавите членки обаче се оказаха доста обезкуражаващи.

В края на миналата седмица Лондон разпрати в европейските столици първия вариант на предложенията си, където според дипломати са липсвали точни цифри, а въпросът за отбивката е бил заобиколен чрез включването му в по-широката графа за ревизия на собствените източници на финансиране на ЕС.

През уикенда се очакваше втори вариант, в който според британското председателство трябваше да има повече обяснения, но не и съществени промени. Лондон даде да се разбере, че ще предложи конкретни цифри не по-рано от следващата среща на външните министри на 21 ноември или най-вероятно непосредствено преди срещата на върха на 16 декември.

Опитът на Великобритания да реши въпроса принципно, а после само да попълни цифрите в съответните графи на бюджета, вероятно ще удари на камък.

Намеренията й да изтъргува отмяната на отбивката срещу съгласието на 25-те за намаляване на земеделските субсидии още преди предвидения срок 2013 г. със сигурност ще ударят на камък, смятат наблюдатели.

Категоричното несъгласие на Франция да лиши своите фермери от високите досегашни субсидии очевидно остава в сила, след като на срещата на върха на ЕС в края на октомври президентът Жак Ширак заяви, че повечето държави членки искат запазване на статуквото в земеделието.

Ширак препоръча Лондон да се придържа към предложения от предходното люксембургско председателство бюджетен компромис, който беше подкрепен от 20 държави членки и отхвърлен само от пет, сред които Германия, Нидерландия и Швеция. Люксембургският компромис съдържаше таван на разходите 1.06% от брутния национален доход на 25-те, замразяване на британската отбивка на 5.5 млрд. евро, запазване на земеделските плащания на сегашното им ниво от 40% от евробюджета и начало на дебата за ограничаването им след 2013 г. още през 2010 г.

Неочакван препъникамък в бюджетните преговори може да се окаже и съпротивата на някои държави членки срещу идеята за създаване на фонд за преодоляване на шоковите ефекти от глобализацията, отбелязва EUobserver.

Предложението на комисията със сигурност няма да се възприеме от новите десет в ЕС, а вероятно и от Германия и Швеция, които са най-големите вносители в брюкселската каса. "На Швеция ще излезе много скъпо да поеме по този начин отговорност за страните, които не са си изпълнили домашната работа", заяви премиерът Йоран Першон миналата седмица, а словашкият му колега Микулаш Дзуринда отбеляза, че страната му не е готова да финансира западащи икономики, тъй като самата тя в момента извършва преструктуриране.