Сключването на застраховки "Живот" отново излиза на мода, след като по време на банковата криза от 1996-1997 г. и огромната инфлация стопиха парите на сключилите такива полици тогава. Това показват данните на управление “Застрахователен надзор” към Комисията за финансов надзор за деветмесечието на 2005 г. Според тях в животозастраховането премийният приход е 93.4 млн. лв., което е прираст от 51.44% в сравнение със същия период на миналата година. В същото време са изплатени суми и обезщетения в размер на 24.7 млн. лв.

За последните три месеца - от края на юни до края на септември, българите са похарчили 30.1 млн. лв. за застраховка на живота си.

Това показва ясна тенденция, че за населението вече не е важно само сигурността на автомобила, за който обикновено се харчат около половината от парите за застраховки. В България полека навлиза и европейската тенденция да се отделят сериозни суми за полиците "Живот".

От една страна, те биха помогнали при неблагоприятни събития, а от друга - основната сума по тях не се губи, тъй като застраховката има спестовен характер. На този етап обаче едва ли ще дойде времето животозастрахователният сектор да изпревари по приход общозастраховането (където са полиците за автомобили, недвижимо имущество и др.), каквато е световната практика.

За третото тримесечие на годината делът на застраховката "Живот" се е увеличил с два процентни пункта и достига близо 71% от премиите в този бранш. Само 90 дни по-рано делът им беше 69 на сто. Една от най-евтините застраховки у нас е с месечна вноска от по 50 лв., което е доста приемливо за голяма част от населението.

Освен това все повече застраховки се правят с дългосрочен характер, какъвто е и смисълът на този вид бизнес.

Дълги години у нас браншът съществуваше, за да бъде използван за намаляване на данъците. Според застрахователи признак за това дали една компания извършва дългосрочен бизнес или не е делът на изплатените суми и обезщетения към събраните премийни вноски. През 2004 г. този дял беше средно над 40%, докато в последните месеци спада на около 26 на сто.

При отделните компании обаче положението е различно, тъй като варира от 2% до 92%. Най-нисък е при "Граве България", а най-голям при взаимозастрахователната компания "Медик-Център". В ниската част на скалата са още AIG Life, "Алианц България-Живот", "Булстрад Живот", а в горната - ДЗИ, "Орел", "Български имоти".

За последното тримесечие не се наблюдава никакво разместване в класацията на дружествата. Лидер остава ДЗИ, следван от "Алианц България" и "Орел". Не може да се отбележи и кой знае какъв процес на деконцентрация в сектора, тъй като "контролният пакет" от пазара, или това е 66.7%, се държи именно от тези три компании. Около 76% от сумата по обезщетенията също се падат на тях, е видно от данните на КФН.