Няма никакво съмнение, че в четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) за пръв път от две години ще промени основните лихви в зоната на еврото и това ще е първата стъпка към повишение от пет години насам. Най-вероятно това ще стане с 0.25 процентни пункта до ниво от 2.25 процента. Това сочат мненията на водещи финансисти и политици, макар че има почти 48 часа до формалното решение на ЕЦБ. Пълно единодушие, че всичко вече е решено, цари в последните допитвания на Ройтерс и "Блумбърг" сред десетки специалисти от големи инвестиционни банки и аналитични центрове.

Голямата неизвестна е дали в следващите 12 месеца ще има нови корекции на лихвите, като прогнозите в понеделник на "Мерил Линч" бяха за серия стъпки, които ще доведат до ниво от 3.5% през декември 2006г. Напълно е възможно обаче ЕЦБ да се ограничи единствено до една корекция или най-много до равнище от 2.5% заради крехкия растеж на европейската икономика и политическия натиск над банкерите в централата във Франкфурт.

Ефектът за България от голямата промяна в паричната политика на ЕЦБ може да е известно намаляване на чуждите инвестиции. Последиците ще са негативни за ползващите заеми в евро в страната и особено онези, които са взели кредити от чужбина, но пък ще се отразят добре на приходите на банките.

Ако се окаже, че това е началото на тенденция, това ще означава, че да влагаш пари в България ще е по-малко привлекателно, защото инвестициите в еврозоната ще са станали по-доходоносни, смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Все пак според него изменение от 0.25 пункта в основните лихви не може да доведе до значителни последици за България и нейната икономика, в случай че тя е еднократна. Обаче при сценарий за начало на плавно повишаване на лихвите чуждите инвестиции в българската икономика може да започнат да намаляват, предупреди Ганев. Този вариант ще потвърди и опасенията на чужди икономисти и финансови институции като Международния валутен фонд (МВФ), че нарастващият дефицит по текущата сметка е опасен за България, тъй като притокът на основния ресурс, с който той се покрива - външните капитали, може да започне да спада.

Що се отнася до кредитирането, от вдигането на лихвите ще има сигурен губещ и това ще са взелите или търсещите заеми в евро. На тях ще им се наложи да плащат по-висока цена за тегления заем, заявиха в понеделник банкови експерти. Като цяло печеливши ще са банките, тъй като лихвите по депозитите (които са най-големият източник на свеж ресурс за разрешаване на нови кредити) ще си останат на предишните равнища, докато тези по заемите ще се вдигнат. Разликата, която ще се получи, увеличава нетния лихвен марж, което на практика ще означава и по-високи банкови печалби, разясниха банкерите по повод очакваното вдигане на основната лихва в еврозоната.

Лихвите по кредитите в евро ще трябва да се повишат, тъй като в момента те се определят като сбор от базов лихвен процент (БЛП) плюс някаква надбавка (в рамките на няколко пункта). Обичайно БЛП се определя ежемесечно от всяка банка, като една от основните компоненти в него е лихвата в еврозоната. Точно поради тази причина се очаква и лихвите в България да се повишат, макар и с малко. Прогнозите са увеличението да е с по-малко от половин пункт.

От по-високите лихви няма да бъдат засегнати кредитополучателите, избрали фиксирани равнища за три, пет или повече години. Такива например предлагат Обединена българска банка, HVB Bank Biochim, Булбанк и др.

Данните на БНБ показват, че към края на септември 43% от кредитния портфейл на банките са формирани от заеми в евро. Те възлизат на 7.2 млрд. лв. Основната част от тях са кредити на фирми, докато домакинствата все още нямат сериозни дългове в единната валута. При потребителските заеми едва 4 на сто са в евро. Ипотечните кредити за физически лица е най-динамичната част от портфейлите на банките, като през последната година ръстът им е от 116%. В същото време заемите за нов дом в евро са по-ниски от тези в левове.

Поради това в момента около една трета от тях са отпуснати в единната валута. Еврото е сред най-предпочитаните валути за теглене на заеми, смятат в БНБ. Това сочат и данните - през октомври нетният кредитен портфейл се увеличава с 369 млн. лв., като най-голямо е нарастването в евро - със 182.6 млн. лв., следвано от това в левове (175 млн. лв.) и от другите валути (11 млн. лв.)

По данни на БНБ от последната седмица средният ефективен процент по еврокредитите е 7.9%. За предприятия той е 8.04%, а за граждани е по-нисък и е 7.47%.

Дори и да има поскъпване на тези кредити заради решението на Европейската централна банка, те пак ще си останат по-изгодни от левовите, категорични са експертите на БНБ. Според тях средно левов заем се тегли при лихва от 10%.

Сред губещите от вдигането на основната лихва от ЕЦБ ще са и институциите, теглили ресурс от чужбина, при които купонът е формиран върху Юрибор. В последно време доста български фирми ползват кредитни линии отвън, тъй като финансирането зад граница е по-евтино.

Освен това и няколко банки също емитираха еврооблигации.

На междубанковия пазар също се усеща полъхът на очакваното решение на ЕЦБ. Показател за това е, че през миналата седмица търсенето на резервна валута преобладаваше над предлагането, като БНБ реализира нетни продажби към търговски банки в размер на около 43 млн. евро. На световните борси пък сигналът бе трансформиран в бягство от акциите на европейски компании.

Очакваното повишаване на основните лихви в еврозоната ще стане въпреки съпротивата на политици и икономисти на Стария континент. Водещият мотив на централната банка, оглавявана от Жан Клод Трише, е, че има опасност от нарастване на инфлацията и че за всеки случай тя трябва да бъде неутрализирана на принципа "имунитетът е по-важен от лекарството". Повишаването все пак следва световната тенденция, след като Фед в САЩ увеличи неколкократно лихвите до 4% и разликата, която се получи в сравнение с тези в еврозоната, беше един от основните мотиви валутните дилъри да се пренасочат към щатската валута, което оскъпи курса й. Сега се предполага, че лихвите в САЩ ще спрат да растат към средата на 2006 г., докато в Европа ще се умножават очакванията ЕЦБ да отиде на още по-високи нива.

Големият спор около мотивите за очакваното повишение на лихвите засяга инфлацията и как да се стимулират инвестициите и да се намали безработицата. Сега повечето финансисти сочат, че в еврозоната инфлацията отдавна е над планираните от ЕЦБ 2% годишно, докато проблемите с икономическия растеж и заетостта са структурни и трябва да се решава от политиците, а не от банкерите. Миналата седмица Бундесбанк съобщи, че заради скъпия петрол и безработицата не вижда скоро да се съживи потреблението в 12-те страни от зоната. На 17 ноември Европейската комисия прогнозира спад на потреблението за 2005 г. до 1.4% при 1.6% за 2004 г.