Всички лозари трябва да се регистрират и да обявят отглежданите площи до края на годината, съобщиха за "Дневник" експерти от земеделското министерство. Това е задължително изискване, ако стопаните искат да получават субсидии след присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС) и да продължават да се занимават с лозарство. Винопроизводителите обаче са притеснени, че близо половината от съществуващите масиви могат да останат извън обсега на Евросъюза. В страната има близо 400 хил. декара лозя за винопроизводство, сочат данните на земеделското министерство. Площи, които не се впишат в регистрите, реално няма да съществуват за Евросъюза и той няма да отпуска средства за тях. Отделно гроздето, което ще идва от нерегистрирани лозя, не може да бъде сертифицирано за произход и да излиза на пазара или да се продава на избите, казаха от аграрното ведомство.

Този факт притеснява винопроизводителите, които и до момента изпитват недостиг на качествена суровина. Те обвиняват земеделското министерство, че закъснява с информирането на стопаните. "Ще загубим нещо, което реално съществува, и половината от масивите може да не бъдат регистрирани", заяви Радослав Радев, изпълнителен директор на "Винимпекс". Той е притеснен, че ако през тази година бъдат регистрирани драстично по-малко площи от заявените, не е ясно как ще реагират от ЕС, след като сме договорили повече. Според Радев в момента има достатъчно лозя с оглед на външните пазари, с които разполагаме, за износ на вино. Масивите обаче не се отглеждат добре. По думите на Радев, ако бъдат регистрирани всички съществуващи площи, след присъединяването лозята могат да бъдат обновявани. ЕС позволява единствено да обновяваме масиви, но не и да създаваме нови. Засаждането на нови лозя може да е в размер на 1.5% от лозарския потенциал на България към датата на присъединяване. По предприсъединителната програма САПАРД на ЕС от 2001 г. до 2005 г. са създадени над 27 хил. декара нови лозя, сочат данните на Агенция САПАРД. Проектите надхвърлят 54 млн. лв.

Отрасълът не е в най-цветущото състояние, защото повечето лозя са стари и неефективни, но ако бъдат подменени, ще има свръхпроизводство на грозде, каза Михаил Михов, председател на Черноморската регионална лозаро-винарска камара. Той смята, че ако фирмите имат пазари, ще имат нужда от повече продукция. В противен случай сегашните лозови масиви са напълно достатъчно. Изпълнителният директор на "Винзавод Асеновград" Йордан Стефанов посочи, че трудно се намират големи парцели земя, която да става за отглеждането на лозя. Той обясни, че масивите няма да достигат за производството на качествено вино. Държавата е декларирала лозя, които не стават за нищо, смята Стефанов.

Управителят на "Винарна Лясковец" Георги Узунов твърди, че никой в сектора не знае какво да прави. Според него винарските изби не трябва да разчитат само на един пазар за износ. В страната има много лозя, но плододаващите са изключително малко, което ще доведе до отсяване както на лозари, така и на винопроизводители, допълни Милко Милков, президент на "Винарна Слънчев замък", с. Драгичево.