Хората по цял свят страдат от една илюзия, която им пречи да вземат конкретни мерки и да се предпазят от инфлация или дефлация. Това е "илюзията на парите" - увереността, че номиналната единица на една валута е най-добрата мярка за истинската й стойност, макар точно тази стойност да варира.

В историята имаме примери за това как неспособността да се предпазим от инфлация или дефлация има катастрофални последици. При рекордната инфлация в Германия от 1923 г. спестяванията на хиляди семейства (без хеджиране или индексиране) се стопиха, а хиляди загубиха социалните си придобивки и гневът им се оказа подходящата почва аз развитието на нацизма.

По подобен начин дефлацията в много страни по света в началото на 30-те увеличи истинската стойност на (основно нехеджираните и неиндексирани) дълговете, като така принуди хората да спрат да ги изплащат и имаше за резултат множество фалити на банки. Дефлацията също така увеличи истинската стойност на заплатите и така работодателите се принудиха да започнат уволнения и да увеличат безработицата. Пропуснатите мерки -  хеджиране и индексиране, доведоха до Голямата депресия. Подобни са и икономическите проблеми на Япония от последните години - дефлацията увеличи реалната стойност на дълговете от 1999 г. насам.

Още през 2003 г. проучване на Международния валутен фонд предначерта възможността за проблеми, подобни на японските, за целия свят. Организацията даде списък от 13 държави, които биха могли да преживеят подобна криза. Сред тях са Китай, Германия, Сингапур и Полша, при които има умерен риск от дефлация. Въпреки всички предупреждения повечето хора в тези страни пренебрегват предупреждението и не взимат мерки за предпазване от инфлация или дефлация.

Като се има предвид всеобщата апатия по отношение на потребителските цени, малкият успех на един нов пазар за хеджиране на инфлационния риск е достоен за похвала.

Това е пазарът за фючърси, свързани с европейската инфлация, които се търгуват на чикагската борса СМЕ. От септември този нов пазар търгува индекса на потребителските цени в еврозоната HICP (наричан галено от инвеститорите като "хълцането" поради произнасянето на съкращението като английската дума hiccup). Като купуват или продават фючърсите, компаниите или частните инвеститори могат да се предпазят от загуби, причинени от промените на стойността на валутата им.

В момента нереализираните фючърси са с цена 355 млн. евро. Това е едно истинско начало и би трябвало да се прави всичко възможно, за да се увеличи броят на договорите, с което все повече хора ще могат да хеджират риска от инфлация или дефлация. Това обещаващо начало обаче следва дълга серия от провалени опити за създаването на инфлационни фючърси. Неуспехите се дължаха главно на липсата на заинтересуваност от страна на обществеността.

Този провал може да се обясни само със съществуването на "паричната илюзия" и начина, по който хората мислят. Психолозите отбелязват, че начинът на образуване на една концепция и контекстът и асоциациите, с които тя е свързана, оказват огромно влияние на способността за взимане на решения. Например един данък, наречен данък наследство, се възприема много по-различно, отколкото, ако се казваше "данък смърт", макар да няма никаква разлика в значението на изразите. По аналогия "илюзията на парите" съществува, защото сме свикнали да мислим за икономически въпроси с парични понятия.

Години наред съм спорил с икономическите експерти на правителствата в много държави и съм се опитвал да ги убедя, че трябва да променят изражението на количествените измерения в икономическите данни. Така се надявам обществеността да преодолее своята "парична илюзия". Вместо изразяването на икономическите данни и основните цени под формата на местната валута, правителството би могло да създаде индексирана единица, която да показва реалната стойност на промяната. Тази единица може да не е нищо повече от индекс на потребителските цени. Ако му се даде просто име и се публикува ежедневно, хората ще могат да преценят по-точно реалните измерения на цените. Така ще се получи промяна в общото мислене - лесно и на практика без допълнителни разходи.

Индексираните единици не са съвсем нова идея. През 1967 г. правителството на Чили създаде такава единица, а след това примера последваха и други южноамерикански държави. Въпреки наглед техническото звучене на индекса много хора в Чили са се научили да измерват цените именно в индексираната единица, а не в песо.

Възможно е правителствата да променят данъчната система, така че данъците да се изчисляват под формата на индексираната единица, а не на валутата. По този начин дори попълването на данъчна декларация ще създаде навика да се оценява реалната стойност. Като неволен страничен ефект данъчната система в тези страни автоматично ще бъде индексирана към инфлацията.

В книгата си от 2003 г. "Новият финансов ред" предложих индексираната единица да се казва "кошница", понеже индексът на потребителските цени е цената на представителна извадка от стоки и услуги. Името е много просто и представлява нова концептуална рамка: когато се получи обещание да се платят определен брой "кошници" в бъдещ момент, всеки ще знае колко точно стоки и услуги може да очаква. Разбира се, реалното заплащане ще бъде в определената валута според обменния й курс с "кошницата" на базата на индекса на потребителските цени към момента.

Какво ще стане, ако хората наистина започнат да изразяват количествата в "кошници"? Няма ли да се промени пазарът за инфлационни фючърси? Един пазар за пълната потребителска кошница наистина звучи като важно постижение.

В края на краищата напредъкът на информационните технологии ще бъде ключов за инфлационните фючърси. Те ще станат популярни поради факта, че се търгуват на новата електронна система "Глобекс", която позволява лесен достъп до пазара без проблемите на търговията с присъствие на трейдъри.

Електронната търговия позволява на една американска борса да създава пазар за европейската инфлация. Тази електронна система може да позволи и използването на нови индексирани единици, тъй като технологията може лесно да изчисли курса на една валута към индексираната единица. Колкото по-скоро се постигне тази система, толкова по-скоро ще оставим зад себе си проблемите на финансовата нестабилност.

*Робърт Шилер е преподавател в университета в Йейл

и директор на  Центъра за макроикономически изследвания

Статията се публикува с помощта на Project Syndicate